Матю Райли - Плашилото

— Не знам дали си виждала да избухва термитна граната, но са адски мощни — продължи Руфъс. — Е, гранатата гръмна и старият фар падна като калифорнийска секвоя. Цялата земя се разтресе като от земетресение. Когато облаците прах се разнесоха, не беше оцеляло нищо, абсолютно нищо , само купища развалини. Никой вътре не би могъл да се спаси. Нито ние, нито четиримата от Делта, които Брандайс заряза там. Затова Брандайс и другите двама отлетяха с моя хеликоптер за Аден.

— Камъните наистина бяха убили последните четирима командоси. Но не и нас с Найт. Найт беше видял Брандайс да излиза от фара и се беше сетил, че ще го вдигне във въздуха. Затова ме накара да се спуснем с въже по шахтата — покрай четиримата от Делта на стълбището — в избата. Фарът се срути, обаче избата издържа. Стените бяха яки, бетонни. Трябваха ни цели два дни, докато се измъкнем.

— Божичко… — промълви Майка.

— Оказа се, че Брандайс е работил за някаква организация в американската армия, наречена Група за разузнавателно координиране или ГРК. Чувала ли си за нея?

— Да. Един-два пъти — мрачно отвърна Майка.

— Повече няма да чуеш за ГРК — продължи Руфъс. — Казват, че била държавна организация, която внедрявала свои агенти в бойни части, големи компании и университети. Обаче преди две години имало чистка и я разпуснали. Само че неколцина като Брандайс оцелели. Та зад атентатите срещу американските посолства в Африка стояла ГРК — ликвидирали шпиони и накарали Ал Кайда да им свърши мръсната работа. За да се оправдаят за касапницата във фара, ГРК прехвърлиха вината на Найт. Казаха, че получавал милиони от Ал Кайда. Приписаха му убийството на тринайсетимата и заявиха, че предупредил терористите за тяхното пристигане. Найт беше включен в самото начало на списъка на военното министерство с най-търсените хора. Животът му беше обозначен с код „Зебра“: стреляй на място. И властите на Съединените щати обявиха награда за главата му: два милиона долара, жив или мъртъв.

— Ловец на глави с награда за собствената му глава. Върхът — отбеляза Майка.

— После обаче се случи нещо още по-страшно. Спомняш ли си, казах ти, че Найт имаше млада жена. Имаше и бебе. ГРК ги убиха. Инсценираха грабеж. Убиха и жената, и детето. — Той въздъхна тежко. — А сега, сега ГРК не съществува, семейството на Найт също не съществува, обаче цената за главата му си остава. От време на време Съединените щати пращат ударен отряд по дирите му, като в Бразилия преди няколко години. И естествено Уейд Брандайс продължава да служи в Делта. Струва ми се, че вече е майор, все още е в базата в Йемен.

— И затова Найт е станал ловец на глави — каза Майка.

— Да. И аз тръгнах с него. Той ми спаси живота, винаги е бил добър с мен, винаги ме е уважавал. И никога не забрави за Брандайс. Татуира името му на ръката си, за да му напомня. Само чака възможност да се срещне с него.

Майка се замисли.

Спомни си операцията със Скофийлд и Гант на Антарктида, приключение, в което самите те бяха влезли в битка с ГРК.

За тяхно щастие, бяха победили. Но приблизително по същото време Алоишъз Найт бе водил собственото си сражение с Групата — и беше загубил. Катастрофално.

— Прилича на Шейн Скофийлд, тръгнал по грешния път — промълви тя.

— Моля?

— Нищо.

Майка се загледа в хоризонта. Бей хрумнала странна мисъл. Чудеше се какво ли ще се случи с Шейн Скофийлд, ако той изгуби такова сражение.

След десет минути „Черният гарван“ стигна до бретонското крайбрежие.

Руфъс и Майка видяха крайморския път, който се виеше от крепостта дьо Валоа — видяха кратерите по асфалта, дупките от снарядите по скалите, видяха смачканите димящи останки от тировете, състезателните коли и хеликоптерите.

— Какво е станало тук, по дяволите? — зяпна Руфъс.

— Оттук е минал Плашило — отвърна Майка. — Големият въпрос е къде е сега.

Френският самолетоносач „Ришельо“

Атлантическият океан,

френското атлантическо крайбрежие

26 октомври

15:45 френско време (09:45 ИСВ САЩ)

Исполинският френски военноморски хеликоптер „Супер Пума“ кацна на палубата на самолетоносача — с Шейн Скофийлд на борда, окован в белезници, обезоръжен и покриван от шестима въоръжени моряци.

След като извади Скофийлд от водата, патрулната лодка го откара на френския ескадрен миноносец. Там го качиха на хеликоптер и го отведоха на грамадния самолетоносач „Ришельо“, клас „Шарл дьо Гол“.

Щом вертолетът кацна на палубата, подът под него се раздвижи — надолу. Това беше един от гигантските асансьори на кораба.