Матю Райли - Плашилото

Руфъс тъжно кимна.

— Да, виждал съм го това досие и ти казвам, всичко това за Судан са глупости. Знам го, защото бях там. Капитан Найт не е предал никого. И определено не е допуснал да бъдат убити тринайсет души.

— Нима?

— Да — потвърди Руфъс. — Найт сам ги уби ония скапаняци.

— Тогава бях пилот на хеликоптер — започна разказа си Руфъс. — Возех момчета от Делта като Найт на секретни операции. Извършвахме нощни атаки в Судан, унищожавахме тренировъчни лагери на терористите след атентатите срещу посолствата в Кения и Танзания през деветдесет и осма. Излитахме от Йемен и навлизахме в Судан през Червено море. Опознах Найт в базата в Аден. Той беше тих човек, обикновено мълчеше. Четеше книги, нали разбираш, дебели книги, без картинки. И вечно пишеше писма на младата си жена. Беше различен от повечето момчета от моята част, хеликоптерните пилоти. Те не се държаха много любезно с мен. Нали разбираш, аз съм умен, обаче по свой начин — разбирам от математика и физика и затова пилотирам самолет и хеликоптер по-добре от всички. Проблемът е, че не ме бива в отношенията с хората. Понякога просто не схващам смешките, особено в мръсните вицове. Такива неща.

— И другите пилоти, е, те обичаха да се майтапят с мен — например веднъж накараха една от медицинските сестри да дойде на моята маса в стола и да ми приказва разни секси работи. Или ме пращаха на заседания, на които не биваше да присъствам. Ей такива работи. — Той въздъхна. — После и някои момчета от Делта започнаха да се държат така с мен. Не можех да ги понасям. Обаче капитан Найт никога не го правеше. Нито веднъж. Винаги беше любезен с мен.

— Така или иначе — продължи Руфъс — един път минаваше покрай моята стая след като няколко копелета бяха взели всичките книги от нощното ми шкафче и ги бяха подменили с мръсни списания. И ми се смееха, когато капитан Найт попита какво става. И значи един пилот, Хари Хартли, му каза да се разкара, да си гледа работата. Найт просто остана на прага, абсолютно неподвижен. Хартли пак му каза да се пръждоса. Найт не помръдна. Хартли ядосано се приближи към него и му посегна. Найт го свали тоя скапаняк само с крака, после притисна с коляно гърлото му и каза, че моите способности на пилот били негова работа, затова трябвало да ме оставят на мира… иначе щели да си изпатят.

— Повече никой не си направи майтап с мен — пак въздъхна Руфъс.

— А как са загинали ония тринайсет войници в Судан? — попита Майка.

— Когато ходеше на операция, Найт често действаше сам — отвърна Руфъс. — На командосите от Делта им позволяват да го правят. Сам човек често може да нанесе повече щети от цял взвод. Така или иначе, една нощ Найт е в Порт Судан, наблюдава стар склад. Призрачен град, целият разрушен. И тъкмо затова Ал Кайда имаха тренировъчен лагер там — в един голям стар склад. Та значи Найт влиза в склада и чака. Същата нощ там се провежда важна среща, обаче това не ти е обичайната среща между купувачи от Ал Кайда и руски търговци на оръжие. Не, това е самият Бен Ладен и трима шпиони от ЦРУ, и обсъждат атентатите срещу посолствата. Найт праща безшумен дигитален сигнал, за да даде местонахождението си, вика подкрепление и съобщава, че самият Бен Ладен е там. Предлага да ликвидира Ладен, обаче командирът му нарежда да чака. Щели да пратят ударен отряд на Делта. И значи пращат отряда от Аден, шестнайсет души с блекхоук, аз го пилотирам. Естествено, докато стигнем до портсуданския склад, Бен Ладен отдавна го няма.

— Срещаме се с Найт на уреченото място на брега — при изоставен фар — продължи Руфъс. — Той е бесен. Командирът на ударния отряд, един педал, Брандайс, капитан Уейд Брандайс, вика на Найт, че било заложено нещо по-голямо. Нещо, за което Найт си нямал представа. И Найт се обръща и отвратен тръгва към хеликоптера. Зад него оня скапаняк Брандайс само кима на двама от хората си и казва: „И пилота. Не може да се върне, след като види това“. И ония кретени от Делта насочват автоматите си към гърба на Найт и към мен.

Руфъс за момент замълча.

— Нямаше време да извикам, обаче не се и налагаше. Найт ги беше чул. По-късно ми каза, че чул търкането на ръкавите в бронираните им жилетки — шумолене на човек, който вдига оръжието си. И значи миг преди да стрелят Найт се втурна напред и се хвърли в моя хеликоптер. Ония от Делта откриха огън, обаче Найт е много бърз. Изблъска ме от другата страна на вертолета, повлече ме и ме вмъкна във фара.

— Няма да повярваш какво стана после в тоя фар. Отрядът от Делта ни последва, целият ударен отряд. Шестнайсет души. Излязоха само трима. — Майка го гледаше невярваща. — Найт уби деветима командоси преди Брандайс и още двама да се откажат и да излязат. И макар да знаеше, че вътре има още четирима негови хора, Брандайс хвърли при входа термитно-аматолна граната.