Матю Райли - Плашилото

— Още не са ме убили — отвърна капитанът. — Което значи, че някой иска да разговаря с мен. И че още съм в играта. Тук Плашило, край на връзката.

След секунди Скофийлд бе измъкнат от водата под прицела на оръжията.

Белият дом

Вашингтон, САЩ

26 октомври

09:15 местно време (15:15 френско време)

В оперативната зала на Белия дом кипеше оживление. Служители се щураха назад-напред. Генерали и адмирали разговаряха по телефона. Най-често използваните думи бяха „Корморан“, „Хамелеон“ и „Шейн Скофийлд“.

Президентът влезе и един от адмиралите — Гейнс — притисна телефонната слушалка до рамото си.

— Господин президент — каза той. — Тук е Моузли от Лондон. Скофийлд искал да пратя бойни подводници срещу различни морски обекти по целия свят. Моля ви, господин президент, нали не се предполага, че трябва да допусна един трийсетгодишен капитан да командва целия флот на Съединените щати?

— Правете точно каквото ви казва капитан Скофийлд, адмирале — нареди президентът. — Каквото поиска, ще го получи. Щом казва да пратите подводниците ни, действайте. Ако каже да обкръжите Северна Корея, обкръжете я. Вижте, струва ми се, че бях съвсем ясен! Не желая да се обръщате към мен с въпроси за всяко нещо, което поиска Скофийлд. Съдбата на света лежи върху плещите на този човек. Познавам го и му имам доверие. По дяволите, мога да му поверя живота си. За всичко, освен ядрен удар, първо изпълнявайте и после ме питайте. Сега правете каквото ви казва той и пратете подводниците.

Разузнавателно управление на МО

Подземен етаж 3, Пентагона

26 октомври

09:30 местно време (15:30 френско време)

Воден от двама полицаи, покритият с цицини и синини Дейвид Феърфакс влезе в кабинета си в Пентагона.

Уендъл Хог го чакаше заедно с Одри.

— Феърфакс! — изрева Хог. — Къде беше, по дяволите?!

— За днес приключвам работа — уморено отвърна младежът.

— Глупости — заяви шефът му. — Първо ще докладваш! После ще се качиш горе на дисциплинарно изслушване според четиристотин и втори и четиристотин и трети член на правилника на Пентагона…

Прекалено изтощен, за да го интересува нещо, Феърфакс можеше само да стои на мястото си.

— … и после, после завинаги ще изхвърчиш оттук, умнико. И най-после ще проумееш, че не си специален, че не си недосегаем и… — Хог хвърли поглед към Одри — че е най-добре сигурността на тая страна да бъде оставена на мъже като мен, мъже, които могат да се сражават, мъже, които са готови да грабнат оръжие и да дадат живота си за…

Така и не успя да довърши изречението си.

Защото в този момент в стаята зад Феърфакс влетя разузнавателно отделение от дванайсет морски пехотинци в пълна бойна униформа и тежко въоръжение — автомати колт и МП–7.

Феърфакс изненадано се ококори.

Командирът им излезе напред.

— Господа, аз съм капитан Андрю Трент от корпуса на морската пехота. Търся господин Дейвид Феърфакс.

Феърфакс мъчително преглътна.

Одри ахна.

Хог се облещи.

— Какво става, по дяволите?

Капитан Трент се приближи. Беше едър и мускулест и бойното снаряжение му придаваше изключително внушителен вид.

— Вие трябва да сте Хог — каза той. — Господин Хог, тук съм по личната заповед на президента на Съединените щати. Възникна сериозен международен проблем и в този важен момент господин Феърфакс може би е четвъртият по значение човек в страната. Имам заповед да го придружа на операция от първостепенна важност и да го браня с живота си. Ако не възразявате, господин Хог, моля, направете му път .

Хог се бе вцепенил от изумление.

Одри просто смаяно зяпаше Феърфакс.

Самият Феърфакс се колебаеше. След сутрешните събития не знаеше на кого да вярва.

— Господин Феърфакс — продължи Трент. — Праща ме Шейн Скофийлд. Той отново се нуждае от вашата помощ. Ако все още не ми вярвате, вземете…

Той му подаде радиостанцията си и Феърфакс я взе.

Отсреща беше Книга.

След двайсет и две минути Дейв Феърфакс седеше на борда на чартърен конкорд и пътуваше на запад със свръхзвукова скорост. Местоназначение: Сан Франциско.

По пътя за летището Книга му бе обяснил какво иска от него Скофийлд. И му беше задал един математически въпрос: кое е шестото просто число на Мерсен.

— Шестото число на Мерсен ли? — повтори Феърфакс. — Ще ми трябва химикалка и хартия.

С тези думи той седна в абсолютно празния конкорд, приведе се над листа и максимално съсредоточен, бясно започна да пише.