Матю Райли - Плашилото

Найт го погледна в очите.

— Добре.

Отблъсна се с крака от предната броня на пикапа — като понесе със себе си ужасения руски десантчик — и падна на прашния път пред бясно хвърчащата кола…

Войникът от руския спецотряд падна на земята и беше премазан от гумите на първия пикап.

За разлика от Найт, той не бе хванал избитото предно стъкло на пикапа в последния момент преди падането си.

Черния рицар обаче го направи и хвърли напуканото стъклено килимче под себе си.

После се приземи отгоре му като котка. Килимчето се плъзна по прашната повърхност, отначало напред, преди първият пикап да профучи отгоре му!

Четирите коли бързо прелетяха над Алоишъз Найт, който се плъзгаше по гръб върху импровизираното килимче.

Фюют! Фюют! Фюют!

В мига преди да изхвърчи изпод последния пикап, Найт хвана втората си пушка за цевта… и закачи пистолетната й ръкохватка за долния край на задната броня на четвъртата кола.

Килимчето излетя изпод него и се запремята в мрака на тунела, а Найт бе повлечен от пикапа. Увисналите му крака подскачаха по пътя.

А после Черния рицар се изтегли върху каросерията, готов отново да се включи в боя.

Скофийлд седеше зад волана на първия пикап. След като Найт беше изхвърчал през предното стъкло и бе паднал под колелата, капитанът беше изритал подпиращия педала на газта стоманен лост и бе поел управлението.

В огледалото видя, че Майка и Книга II се бият с двамата скапаняци от руския спецотряд… и че още руснаци се прехвърлят от задния пикап.

Насочваха се право към шофьорската кабина.

„Прекалено много са“ — изкрещя един глас в ума му.

Видя нови двама скорпиони да тичат напред с извадени оръжия. След секунди щяха да бъдат при него.

И тогава си спомни нещо за миньорските коли и припряно се пресегна към предпазния си колан.

— Книга! Майка! Хванете се някъде!

После протегна ръка надясно… и отвори предната лява врата на пикапа.

Реакцията последва мигновено.

Ръчната спирачка незабавно се задейства и бясно хвърчащият пикап рязко спря. Всички миньорски коли разполагаха с такава система за сигурност — за да не се нараняват миньорите, ако дясната врата се отвореше, автомобилът веднага спираше.

Вторият пикап се блъсна в първия. Третият и четвъртият го последваха и образуваха нещо като сгъващ се акордеон.

Единият от двамата скорпиони, които идваха към Скофийлд, прелетя през празния преден прозорец и падна поне на пет метра от пикапа. Брадичката на другия обаче се закачи за покрива на кабината и докато краката му продължиха напред, главата му остана неподвижна, в резултат на което вратът му се строши с отвратително изхрущяване.

Майка и Книга II, от друга страна, бяха послушали Скофийлд и вместо да се бият с противниците си, се бяха хванали здраво. При спирането на пикапа нападателите им бяха запратени напред и се блъснаха в седалките.

Единият изгуби съзнание.

Вторият успя да се изправи — и получи силен удар в главата от Майка, удар, който задълго го прати в безсъзнание.

Скофийлд се пресегна, затвори вратата, настъпи газта и пикапът отново се понесе напред.

В другите пикапи имаше по-малко щети и те продължиха след първия — все още с поне десет души в тях.

Само че тогава започнаха проблемите им.

Във формата на Алоишъз Найт.

По време на сблъсъка Черния рицар тъкмо се катереше в каросерията на последния пикап, така че разтърсването не му се отрази по никакъв начин.

След като колите отново потеглиха обаче, той бързо се хвърли вътре и се справи със скорпионите там с брутална — наистина брутална — ефикасност.

Руснаците се опитаха да се съпротивляват, опитаха се да вдигнат оръжията си и да стрелят първи.

Ала Найт беше като машина за убиване.

Първо двама скорпиони в каросерията: той застреля първия в главата с пушката си, докато в същото време блъсна главата на втория върху покрива на кабината… и я остави да се удари в носещия се насреща й подпорен стълб — удар, който я отдели от тялото на войника.

После отиде при шофьорската кабина — насочи късоцевния си ремингтън към руснака на дясната седалка и стреля, без да му мигне окото.

Бум.

Шофьорът изненадано се обърна и в същия момент Черния рицар — без да му обръща внимание — изби предното стъкло от рамката, провря се през него и скочи в каросерията на третия пикап.

Там бе Заманов.

Докато Найт избиваше хората му, той се хвърли да се прикрие. Неколцина руснаци се опитаха да отговорят на огъня, ала противникът им беше прекалено бърз, прекалено гъвкав, прекалено опитен. Все едно предугаждаше действията им, дори реда, в който щяха да стрелят.