Матю Райли - Плашилото

— След четири минути и трийсет секунди — отговори тя, като си погледна часовника.

— Ако му вземеш главата, Найт, ще те преследваме до края на света и ще те убием — изсъска майорът.

— Не можеш да го направиш, Дмитрий, даже да се опиташ — отвърна Найт.

— Мога да те убия още сега.

— Но тогава и ти ще умреш. — Мъжът в черно кимна към синята точка върху гърдите на майор Дмитрий Заманов.

— Ще си струва.

— Съжалявам, Дмитрий — засмя се Найт. — Ти си добър войник и — нека сме честни — пълен хахо. Но аз те познавам. Ти не искаш да умреш. Страх те е от смъртта. Аз, от друга страна… е, не ми пука дали ще умра.

Заманов се вцепени.

Найт — Скофийлд беше наясно — блъфираше.

— Хайде, капитане — каза Найт, вдигна автомата на Скофийлд от земята и му го подаде. — Вземете хората си и ме последвайте.

С тези думи мъжът в черно поведе морските пехотинци между руските войници — без нито един изстрел.

— Все пак кой сте вие? — в движение го попита Скофийлд.

— Няма значение — отвърна Найт. — В момента ви интересува само това, капитане, че си имате ангел пазител. Който не иска да ви убият.

Стигнаха до източния край на барикадата на Ал Кайда. Оттам оставаше съвсем малко до тунела в ъгъла на пещерата.

Найт отвори вратата на пикапа, с който завършваше барикадата, и каза:

— Качвайте се.

Морските пехотинци се метнаха вътре — под злобните погледи на Скорпионите.

Алоишъз Найт седна зад волана и запали двигателя.

— Готови ли сте за бягство? — попита той. — Защото щом излезем извън прикритието на дистанционните ми картечници, ония скапаняци адски ще се вбесят.

— Готов съм.

— Добре.

Найт настъпи газта и пикапът потъна в малкия тунел в ъгъла на пещерата.

Щом се скри от поглед, двайсетимата бойци от отряда на Заманов се хвърлиха в другите пикали. Трима дори се качиха в зарязания от Скофийлд джип.

Двигателите зареваха и гонитбата започна.

Фарове в мрака.

Подскачащи, друсащи се лъчи — като саби, пронизващи прашния въздух.

Пикапът на Черния рицар ревеше по тесния тунел.

Бе голям колкото джип, с каросерия за превозване на хора и частично затворена шофьорска кабина. Между нея и каросерията обаче нямаше нито стена, нито прозорец: човек спокойно можеше да прескочи седалката и да се прехвърли отзад.

Тунелът имаше почти идеално квадратно напречно сечение, с правилни гранитни стени и плосък таван, носен от дървени стълбове. Беше и абсолютно прав и потъваше в тъмнината като стрела.

И бе съвсем малко по-широк от пикапа. От двете му страни оставаше по трийсетина сантиметра свободно пространство. Отгоре имаше около метър и двайсет.

Скорпионите плътно ги следваха.

Тримата руски десантчици, които се бяха качили в джипа на Скофийлд, се носеха по тунела точно зад пикапа — по-малката и по-маневрена кола лесно ги настигаше. Шофьорът настъпваше газта, а другарите му стреляха по пикапа с автоматите си.

Окъпани в светлината на подскачащите фарове на джипа, Майка, Книга, Пандиз и Фреди отвръщаха на огъня.

След джипа летяха още три пикапа, натъпкани с останалите седемнайсет бойци от отряда на Заманов.

Миниатюрен конвой, движещ се опасно бързо по тесния каменен проход.

— Майка! Колко остава! — извика от предната дясна седалка на пикапа Скофийлд.

— Три минути!

— Колко е дълъг този тунел? — попита Скофийлд Найт.

— Седем километра.

— Нямаме много време.

Автоматите на Книга, Майка, Пандиз и Фреди бълваха огън срещу преследващия ги джип. Редуваха се — докато двама стреляха, другите двама презареждаха.

Когато Майка и Книга се наведоха да сменят пълнителите, Пандиз и Фреди заеха местата им — и бяха улучени от мощен залп. Лицето на Фреди изчезна, превърнато в каша. Пандиз беше пронизан в гърлото и се строполи, като скърцаше със зъби. Книга II се хвърли напред, за да не му позволи да падне от колата, хвана го…

… ала Скорпионите само това чакаха.

Без да спира да презарежда, Майка погледна какво става. И видя как двама руснаци скачат от предния капак на джипа в каросерията на пикапа !

И двете ръце на Книга бяха заети с Пандиз.

Двамата скорпиони скочиха в пикапа и вдигнаха оръжията си, за да убият Книга и Пандиз.

Тъй като автоматът й още не бе зареден, Майка просто се хвърли върху тях, повали ги и тримата се стовариха в каросерията, покрай която прелиташе като в мъгла сивият камък на стените.

Найт и Скофийлд наблюдаваха цялата сцена.

Скофийлд се изправи, за да се притече на помощ.