Матю Райли - Плашилото

На път за шофьорската кабина Найт зърна майора да се крие зад таблото, но го видя само за миг и тъй като главната му цел бе да се придвижи напред, обратно при Скофийлд, не спря да убие руснака. Убиваше само онези, които се изпречваха на пътя му.

Черния рицар скочи в каросерията на втория пикап.

Скофийлд шофираше първия — в който вече имаше само приятели и нито един враг.

В далечината пред себе си виждаше бяла точица — края на тунела.

Майка се прехвърли на предната дясна седалка.

— Плашило! Кои са тия, по дяволите? И кой е оня тип в черно?

— Не знам — извика в отговор Скофийлд.

Погледна в огледалото и видя Алоишъз Найт да изскача върху капака на пикапа непосредствено зад тях.

— Но, изглежда, е единственият, който не се опитва да ме убие.

— Може би иска да те убие по-късно — обади се от каросерията Книга II. — Предлагам да му избягаме.

— Съгласна… — започна Майка, но замълча.

Наближаваха края на тунела.

През малкия квадратен отвор нахлуваше яркобяла светлина.

Дотам оставаха около двеста метра.

Онова, което я беше накарало да млъкне обаче, бе огромната машина, появила се във въздуха пред тунела.

Реактивен изтребител.

Черен Су–37, увиснал точно пред изхода.

Гледан отпред, със своя остър нос и наклонени надолу криле, под които висяха ракети, Су–37 приличаше на гигантски зъл ястреб, вперил очи право в тях .

Зад Скофийлд се чу тежко тупване — Найт скочи в каросерията и се приближи към тях.

— Всичко е наред, той е с нас — кимна Черния рицар към изтребителя.

После натисна един бутон на предпазителя на китката си и включи радиостанцията си.

— Аз съм, Руфъс! Излизаме навън, по петите ни следват три противникови коли. Имам нужда от сайдуиндър. Само един. Цели се ниско и надясно, разстояние двеста метра. Точно като в Чили миналата година.

— Ясно, шефе — разнесе се дълбок глас в слушалката му.

— Може ли? — Найт кимна към волана.

Скофийлд му го отстъпи.

Черния рицар незабавно силно завъртя кормилото и доближи пикапа към лявата стена на тунела.

Пикапът застърга покрай нея и… изхвърча нагоре и неочаквано се понесе под наклон четирийсет и пет градуса: движеше се с две колела по земята и с другите две по самата стена.

— Готово, Руфъс! Давай! — извика в микрофона на китката си Найт.

От дясното крило на висящия черен изтребител моментално се стрелна хоризонтален стълб дим и ракетата „Сайдуиндър“ с екот полетя с огромна скорост в тунела.

От гледна точка на Скофийлд, тя се движеше близо до лявата стена, бързо и ниско се приближаваше преди…

… фюют!…

… да профучи под наклонения под четирийсет и пет градуса пикап и да се забие в колата зад тях.

Експлозията разтърси прохода. Първият пикап на руснаците беше взривен на милион парчета. Двата след него не можеха да направят нищо друго, освен да се блъснат в останките му и да спрат.

В същото време пикапът на Скофийлд изхвърча на ярката слънчева светлина и се озова на обширно равно пространство, изсечено в планинския склон. По-нататък — точно под висящия изтребител — се спускаше тристаметрова пропаст.

Найт се обърна към Майка.

— Кога ще пристигнат бомбардировачите?

Тя си погледна часовника.

— След трийсет секунди.

— Дмитрий ще пострада. — Той вдигна китката към устата си. — Руфъс, чакай ни на следващата площадка надолу по склона. — Черния рицар погледна Скофийлд. — Водя трима пътници, включително нашия човек.

— Проблеми?

— Не, тоя път мина съвсем спокойно — отвърна Найт.

След трийсет секунди аеродинамичният сухой кацна сред облаци прах на друга площадка по опасния планински път. Равна и кръгла, тя приличаше на естествена писта, издадена от скалистия склон.

Пикапът на Скофийлд спря до нея.

Точно в този момент един С–130 „Херкулес“ хвърли шесттонна бомба. Насочвана от лазерния диод на Гант, тя полетя към вентилационните шахти на мината.

Прецизната насочваща система работеше идеално.

Бомбата се устреми към земята и достигна максимална скорост. Перките й контролираха траекторията на полета и гигантското оръжие изчезна във вече отворения комин на мината.

Едно…

Две…

Три…

Експлозия.

Планината се разтърси.

От дълбините на мината се надигна мощен екот.

Застанал до двуместната кабина на самолета, Скофийлд тъкмо помагаше на Майка да се качи и трябваше да се хване за стълбичката, за да не падне.

Погледна нагоре към планинския връх — към покриващия го сняг — и ахна: