Матю Райли - Плашилото

— О, не! Лавина…

После бързо погледна към пътя — тъкмо навреме, за да види две приведени фигури да се измъкват пеш от тунела само миг преди от изхода да изригне въздушна ударна вълна и да изхвърли смачканите останки от пикапите на скорпионите.

Трите коли изхвърчаха от ръба на горната площадка, полетяха хоризонтално в небето покрай двете прегърбени фигури и пропаднаха в тристаметровото дере.

И тогава някъде над Скофийлд се разнесе зловещ тътен.

Огромното количество сняг на планинския връх се движеше, скърцаше, започваше да се…

Плъзга.

— Бързо! — извика Скофийлд и се покатери по стълбичката.

Плъзгащата се маса сняг бързо набираше скорост.

— В оръжейния отсек! — нареди Найт.

Книга и Майка се провряха през кабинката и се вмъкнаха в тясното пространство зад нея: оръжеен отсек, превърнат в… затворническа килия.

— Влизайте! — изкрещя иззад тях Черния рицар. — Идвам с вас!

И се промуши при тях. Скофийлд скочи в кабината последен, вмъкна се на задната седалка и погледна нагоре.

Вертикално плъзгащият се сняг беше придобил вида на унищожителна океанска вълна: страховити бели експлозии, предшестващи цялата тежест на лавината.

— Руфъс! — извика Найт.

— Вече излитаме, шефе! — Здравенякът на предната седалка натисна дроселите и изтребителят се издигна.

— По-бързо… — каза Скофийлд.

Лавината се спускаше към тях, бучеше, разбиваше, смазваше.

Самолетът се издигна по-високо, за миг увисна във въздуха, после прелетя над ръба на скалата точно в момента, в който лавината профуча покрай него — падащата снежна стена с оглушителен рев погълна площадката на една хапка, подмина черния изтребител и изчезна в бездната долу.

— За малко! — въздъхна Найт.

След три минути аеродинамичният Су–37 кацна откъм афганистанската страна на планината на около километър и половина от яка на Скофийлд.

Скофийлд, Найт, Книга и Майка скочиха на земята още докато пилотът — огромен мъж с буйна брада, когото Черния рицар представи просто като „Руфъс“ — гасеше двигателите.

Капитанът се отдалечи на няколко крачки, за да събере мислите си. Този ден се бяха случили много неща и искаше да проясни главата си.

Слушалката му изпращя.

— Аз съм, Плашило, Феърфакс. Чуваш ли ме?

— Да.

— Слушай, имам нещо за теб. Някои факти за ония хора от ЦМПТЧ в твоя списък и нещо голямо за тоя Черен рицар, главно от списъците на ФБР и СРС с най-търсените престъпници. Имаш ли малко време?

— Да.

— Господи, Плашило, това с Черния рицар е кофти работа…

Дейв Феърфакс седеше в кабинета си дълбоко под Пентагона, окъпан от светлината на компютърния екран. В източните щати беше четири сутринта, 26 октомври, и в сградата цареше тишина.

На екрана на Феърфакс имаше две снимки на Алоишъз Найт: първата показваше гладко избръснат усмихнат младеж в униформа на американските сухопътни сили. Втората бе размазана и направена отдалече: на нея Алоишъз Найт държеше по една пушка в двете си ръце и тичаше с всички сили.

— Слушай — започна да чете Феърфакс. — Казва се Найт, Алоишъз К. Найт, трийсет и три годишен, висок сто осемдесет и пет сантиметра и половина, тежи осемдесет и четири килограма. Очи: кафяви. Коса: черна. Отличителни белези: известно е, че носи огледални очила с кехлибарени стъкла поради зрителна аномалия, наречена остра дистрофия на ретината. Това означава, че ретините му са прекалено чувствителни към естествена светлина, откъдето идва и нуждата от тъмни очила…

Докато гласът на Феърфакс ехтеше в слушалката му, Скофийлд гледаше Найт, който стоеше при самолета с другите — с двете си пушки, жълтите очила и черната си бойна униформа.

— Служил в Отряд седем, който се смята за най-добрия в Делта, елит в елита — продължи Феърфакс. — Достигнал чин капитан, но през деветдесет и девета бил намерен за виновен в измяна срещу Съединените щати, след като провалил ръководената от него операция в Судан. Според разузнавателни източници Найт получил два милиона долара от местно звено на Ал Кайда, за да ги информира за предстояща американска атака срещу оръжейните им складове. В резултат на неговото предупреждение загинали тринайсет оперативни работници от Делта. След това изчезнал, но след година и половина бил открит в Бразилия. Пратили отряд от шестима тюлени да го ликвидира. Найт ги избил до крак, после пратил главите им по пощата в тренировъчната база на тюлените „Коронадо“ в Сан Диего.

— Известно е, че работи като наемен ловец на глави — продължи Феърфакс. — Слушай внимателно. Явно застрахователните компании следят тия неща заради отвличанията. Лондонската фирма „Керингтънс“ го оценява като втория най-добър ловец на глави в света.