Матю Райли - Плашилото

— Едва втория ли? А кой е най-добрият?

— Оня Ларкъм с позивна „Демон“, за когото вече ти разказах. Чакай малко, още не съм свършил с Найт. Според СРС през двехилядната година Найт е открил и убил дванайсет ислямистки терористи, които отвлекли дъщерята на руския вицепрезидент, отрязали й четири пръста и поискали откуп сто милиона долара. Найт ги открил в тренировъчен лагер на Ал Кайда в иранската пустиня, отишъл там, изравнил целия лагер със земята, взел момичето — без пръстите — и го върнал в Москва, без медиите изобщо да надушат нещо. В замяна, пише тук, руското правителство му дало… само слушай… повреден при изпитания изтребител Су–37, плюс право да зарежда във всяка руска база по света. Явно самолетът е известен в наемническите кръгове като „Черният гарван“.

— „Черният гарван“, а? — Скофийлд се обърна да погледне черния изтребител… и видя, че Алоишъз Найт се приближава към него.

— Казвам ти, Плашило, по-добре този човек да не те гони по петите.

— Късно — отвърна капитанът. — Той стои точно пред мен.

Скофийлд и Найт се върнаха при другите под „Черният гарван“.

Книга II и Майка се приближиха до капитана.

— Добре ли си? — тихо попита Майка. — Книга ми разказа какво се е случило в Сибир. Ще ме прощаваш за езика, Плашило, обаче какво става тук, мама му стара?

— Имах тежка сутрин и загинаха много хора — отвърна Скофийлд. — Имаш ли представа какво се е случило с Гант?

— За последен път я видях, когато се появиха ония скапаняци със зелените лазерни мерници и бях повалена върху конвейерната лента…

— Отвлякоха я — каза мъжки глас зад Майка.

Беше Алоишъз Найт.

— Отвлече я ловецът на глави, известен като Демона Ларкъм, с хората си от ИО Осемдесет и осем.

— Откъде знаеш? — попита Книга II.

— Руфъс, кажи им. — Найт кимна на партньора си, исполински високия пилот.

Руфъс имаше рунтава брада, широко усмихнато лице и сериозни очи. Той леко се приведе, сякаш искаше да посмали над двуметровия си ръст, после заговори бързо и делово — до такава степен, сякаш ритъмът и интонацията на нормалната реч му бяха абсолютно чужди.

— След като спуснах Алоишъз по вентилационната шахта, отидох да го чакам при задния вход. Хвърлих аерозолна микродотова граната на площадката пред тунела — както ми нареди, шефе. После се отдалечих на километър и половина — пак според твоите инструкции. Пет минути преди всички да излезете от мината, на оная площадка кацна огромен хеликоптер „Чинук“ и два бойни хеликоптера „Линкс“. От тунела изскочиха два джипа и един пикап и се качиха по рампата на транспортния вертолет. После отлетяха по посока на Афганистан.

— Откъде знаеш, че Гант е била с тях? — попита Скофийлд.

— Направих снимки — просто отвърна Руфъс. — Алоишъз ми каза да снимам, ако се случи нещо необичайно, и аз го направих.

Докато исполинът говореше, Скофийлд го преценяваше с поглед. За човек, който можеше с невероятно умение да управлява модерен руски изтребител — нещо, за което се изискваха почти интуитивни познания по физика и аеродинамика, — речта му изглеждаше странно скована и пряма, сякаш директността му действаше успокоително.

Капитанът бе виждал хора като него: често най-талантливите пилоти (и войници) изпитваха огромни затруднения при контактите си с хора. Те бяха толкова съсредоточени в своята област, че обикновено не можеха да се изразяват или не забелязваха нюанси като ирония и сарказъм. Човек просто трябваше да проявява търпение към тях. Освен това трябваше да внимава техните колеги в армията да са също толкова търпеливи. Директни, но не и глупави хора. Да, в Руфъс имаше нещо повече от това, което се виждаше на пръв поглед.

Найт извади миниатюрен монитор от кабината на изтребителя и го показа на Скофийлд.

На дигиталните снимки се виждаха три коли, които излизаха от задния вход на мината и се качваха по рампата на очакващия ги транспортен хеликоптер „Чинук“.

Черния рицар увеличи няколко от фотографиите, които показваха първия джип.

— Обърнете внимание на двете бели кутии на дясната седалка — посочи той. — Медицински транспортни кутии. Две кутии: две глави.

После превключи на следващата снимка — размазан образ на пикап, движещ се зад двата джипа.

— Наблюдавайте каросерията — каза Найт. — Забележете, че всички хора на Ларкъм са облечени в черно. Един човек обаче… ето този… този без каска… носи пясъчна маскировъчна униформа на морската пехота.

И Скофийлд я видя.