Матю Райли - Плашилото

Моузли му ги прати.

Капитанът ги въведе в самолетния компютър.

Разстояние до Южен Йемен: 5602 километра.

Време при скорост 7000 км/ч: 48 минути.

Време до изстрелването на ИКБР срещу Мека: 1 час.

Трябваше да побързат.

— Готов ли си, Руфъс? — попита той.

— Да, готин — отвърна гигантът.

Когато бомбардировачът достигна нужната височина, пилотът му се обади по радиостанцията:

— Х–15, току-що ни съобщиха от нашия кораб „Нимиц“ в Средиземно море. Това е единственият самолетоносач в района на вашия боен маршрут. Ще ви пратят всичките си самолети, за да ви ескортират: Ф–14, Ф/А–18, даже пет праулъри. Трябва да сте много важна личност, капитан Скофийлд. Пригответе се за проверка на системите. Изстрелване след една минута…

Когато пилотът се изключи, в слушалките на Скофийлд и Руфъс се разнесе гласът на Найт. Говореше тихо и равномерно.

— Ей, Руф. Успех, приятел. Не забравяй, ти си най-добрият. Най-добрият . Съсредоточи се. Довери се на инстинкта си.

— Ясно, шефе. Благодаря.

— Скофийлд?

— Да?

— Да върнеш моя приятел жив.

— Ще опитам — меко отговори морският пехотинец.

Пилотът на бомбардировача пак се обади:

— Проверката на системите е завършена. Готови сме за изстрелване. Господа, пригответе се. По мой сигнал на пет, четири…

Скофийлд впери поглед напред и дълбоко си пое дъх.

— Три…

Руфъс здраво стисна щурвала.

— Две…

От своя самолет Найт погледна към Скофийлд и Руфъс под другото крило.

— Едно… старт.

Двата Х–15 се отделиха от крилете на бомбардировача, увиснаха за миг и…

— Паля двигателите! — каза Руфъс.

От опашния конус на самолета блъвна огнен език, дълъг цели трийсет метра.

Скофийлд бе залепен към седалката от сила, каквато никога не си беше представял.

Х–15 се стрелна в небето, като буквално разкъса тъканта му и остави след себе си само екот, който се чуваше над цялото Средиземно море.

Двата Х–15 се насочиха на югозапад към Суецкия канал, Червено море и малката порутена база в Йемен, от която скоро щеше да бъде изстреляна ракета „Хамелеон“, ракета, която щеше да разруши съществуващия световен ред.

На пътя им бе най-голямата въздушна армада в историята.

Само след двайсет минути полет Руфъс я видя и ахна:

— Боже мой…

Висяха в оранжевото вечерно небе като рояк насекоми: ескадрила африкански изтребители.

Представляваха невероятна гледка — истинска стена от движещи се точки, пръснати над египетското крайбрежие и охраняващи въздушното пространство над Суецкия канал.

Сто и петдесет бойни самолета.

Въздушната армада се състоеше от всевъзможни изтребители.

Стари самолети, нови самолети, червени самолети, сини самолети — всичко, способно да носи ракети — пъстра сбирщина от някога първокласни изтребители, продадени от държави от Първия свят след изтичане на годността им.

Су–17, Сухой — построен през 1966 година и отдавна свален от въоръжение от руснаците.

МиГ–25 — заменен през 80-те години на XX век от по-модерни варианти, но все още сравним само с най-добрите американски самолети.

„Мираж“ В/50 — една от най-търсените френски военни експортни стоки, която французите продаваха на всички: на Либия, на Заир и на Ирак.

Имаше дори няколко чешки албатроса Л–59, фаворити сред африканските държави.

От гледна точка на възможностите си, всички тези изтребители бяха отстъпили пред по-модерни самолети като Ф–22 „Раптър“ и Ф–15Е. Но когато бяха снабдени със супермодерни ракети въздух-въздух — сайдуиндър, финикс, руските Р–60Т и Р–27, ракети, които лесно можеха да се купят на оръжейните пазари в Румъния и Украйна, — те можеха да мерят сили с най-добрите. Изтребителите бяха скъпи и труднодостъпни, но качествени ракети можеха да се купят на едро.

„И ако не друго, имат числено превъзходство“ — помисли си Скофийлд.

И най-добре въоръженият Ф–22 на света не можеше да се справи с толкова многобройна сила. В края на краищата количеството побеждава и най-добрата техника.

— Какво мислиш, Руфъс?

— Тоя сладур не е направен за бой, капитане. Направен е за бързина. Затова ще го използваме по предназначение — ще летим ниско и бързо и ще направим нещо, каквото не е правил нито един пилот: ще бягаме от ракетите, които изстрелват срещу нас тия скапаняци.

— Да ни преследват ракети значи — каза Скофийлд. — Върхът.

— Всичко на всичко, капитане, от носа ни стърчи една пиклива малка едноцевна картечница. Струва ми се, че е само за украшение.