Матю Райли - Плашилото

Предлага се следният маршрут: Асмара (01/08), Луанда (01/08), Абуджа (05/08), Нджамена (07/08) и Тобрук (09/08).

01/08 — Асмара (посолство)

03/08 — Луанда (престой при М. Лох, племенник на Р)

Това бе маршрутът на Килиън по време на миналогодишното му посещение в Африка.

Асмара: столицата на Еритрея.

Луанда: столицата на Ангола.

Абуджа: Нигерия.

Нджамена: Чад.

И Тобрук: най-голямата военновъздушна база в Либия.

Килиън не беше откривал фабрики — той бе изковавал съюзи с петте ключови африкански страни.

„Но защо?“

— Какво ще се случи, ако великите световни сили изпаднат в анархистична война? — замислено каза Скофийлд. — Какво ще се случи в целия свят?

— Ще започнат да се уреждат стари сметки, разбира се — отвърна Найт. — Отново ще пламнат етнически войни. Сърбите ще се нахвърлят върху хърватите, руснаците ще изтребят чеченците, да не споменавам ония, дето искат да се справят с кюрдите. После ще има опортюнисти като японците по време на Втората световна война. Страни, използващи възможността да заграбят ресурси или земи: Ирак пак ще превземе Кувейт. Индонезия ще си върне Източен Тимор.

— Ами Африка? — попита Скофийлд. — Имам предвид плановия документ Кю триста и девет на Съвета за национална сигурност.

— Леле! — каза Найт.

Морският пехотинец си спомни документа дума по дума: „В случай на конфликт между глобални сили е много вероятно измъчваното от бедност население на Африка, Близкия изток, Средна Азия и Централна Америка, което е много по-голямо от населението на Запада, да залее западните граници и да овладее западните градски центрове.“

„Господи“ — помисли си Скофийлд.

Това щеше да доведе до анархистична световна война.

И ако Килиън предупредеше няколко ключови африкански страни…

„Не, не е възможно — възрази вътрешният му глас. — Поради простата причина, че планът на Килиън просто не изглежда достатъчно мащабен.“

Той не гарантираше тотална световна анархия.

И тогава Скофийлд видя последната точка от списъка на ракетите — точка, която изобщо не присъстваше в списъка на Книга, точка, отнасяща се за ракета, която трябваше да бъде изстреляна близо два часа след всички други.

Той я отвори на екрана:

„Двойник на Йерихон–2Б“ — помисли си Скофийлд. Йерихон бяха балистични ракети с голям радиус на действие, произвеждани в Израел. И тази имаше американска ядрена бойна глава У–88.

Ами целта?

С помощта на картата на Книга II Скофийлд определи координатите на целта.

Показалецът му спря върху картата… и кръвта му се вледени.

— Бог да ни е на помощ — ахна той, когато видя целта.

Последната ракета-двойник — привидно израелска по произход, с американска ядрена бойна глава — беше насочена към цел в Саудитска Арабия.

Към свещения град Мека.

В кабината се възцари тишина.

Самата идея беше прекалено мащабна, прекалено изумителна. Израелска ракета, снабдена с американска бойна глава, да удари най-святото за мюсюлманите място на планетата в един от най-светите за мюсюлманите дни от годината.

След 11 септември не можеше да има по-предизвикателен акт.

Това щеше да предизвика глобален хаос — никой американски гражданин, посолство и фирма нямаше да са в безопасност. Разярени мюсюлмани във всеки град във всяка страна щяха да търсят отмъщение.

Щеше да избухне световна мюсюлманско-американска война. Първият наистина глобален сблъсък между религия и държава.

— Господи, двайсет и шести октомври, цял ден ми е било под носа! — изпъшка Скофийлд. — Първият ден на рамазана. А аз изобщо не се замислих за значението на тази дата.

— А откъде ще я изстрелят? — попита Найт.

Капитанът бързо определи местонахождението на последната ракета „Хамелеон“… и се намръщи.

— Това не е кораб — каза той. — Мястото е на сушата . Някъде в Йемен.

— В Йемен ли? — обади се Руфъс.

— На юг граничи със Саудитска Арабия. Съвсем близо е до Мека — отбеляза Найт.

— Йемен… — максимално съсредоточен, промълви Скофийлд. — Йемен…

По някое време през деня му бяха споменали нещо за Йемен, беше слушал за нещо е Йемен…

Спомни си.

— В Йемен има двойник на Краск Осем — каза той.

Бе го чул още в самото начало по време на подготовката за операцията в Краск–8. През Студената война Съветите построили идентични ракетни площадки в държави като Судан, Сирия, Куба и Йемен.