Матю Райли - Плашилото

„Гарванът“ се приземи на стотина метра от един внушителен Б–52.

От крилете на огромния бомбардировач като ракети висяха два малки черни самолета с форма на куршум.

Това обаче не бяха ракети. АХ–15.

Мнозина смятат, че с максималната си скорост три маха „Блакбърд“ СР–71 е най-бързият самолет на света.

Това не е съвсем вярно. СР–71 е най-бързият действащ самолет в света. Има един по-бърз самолет, всъщност много по-бърз, който развива скорост над седем хиляди километра в час, повече от шест маха. Този самолет обаче никога не е бил на въоръжение.

Това е създаденият от НАСА Х–15.

Повечето самолети се движат с реактивни двигатели, но реактивната тяга има граница и СР–71 я достига: три маха.

Х–15 обаче е ракетен самолет. Той почти няма движещи се части. Вместо да изхвърля възпламенен сгъстен въздух зад себе си, Х–15 гори твърдо водородно гориво. Което го прави по-малко самолет и повече ракета. Всъщност някои наблюдатели го наричат „ракета с пилот“.

Построени са само пет Х–15 и два от тях, както знаеше Скофийлд, щяха да участват във въздушното шоу „Аеростадия Италия“, което трябваше да започне след няколко дни.

Скофийлд изскочи от „Гарвана“ и прекоси пистата, придружен от Найт и Руфъс.

Вдигна поглед към двата Х–15, увиснали под крилете на бомбардировача.

Не бяха големи. И не бяха особено красиви. Просто бяха функционални — създадени, за да цепят въздуха с астрономическа скорост.

На опашните им перки пишеше: НАСА. Отстрани на двата черни самолета се четеше: ВВС на САЩ.

Посрещнаха ги двама полковници: американец и италианец.

— Капитан Скофийлд — каза американският полковник. — Х–15 са заредени и готови за полет. Но имаме проблем. Един от пилотите ни вчера си счупи няколко ребра при учение. В това състояние няма да може да понесе ускорението.

— И без това се надявах да летя със своя пилот — отвърна Скофийлд и се обърна към Руфъс. — Мислиш ли, че можеш да се справиш с шест маха, великане?

На брадатото лице на Руфъс се появи широка усмивка.

— Иска ли питане!

Полковникът ги поведе към самолетите.

— Получихме и няколко радарни снимки от Националната разузнавателна служба. Очертава се проблем.

Той им показа портативен екран, голям колкото папка.

На него се виждаха две инфрачервени снимки на Югоизточното Средиземноморие, Суецкия канал и Червено море. Едната в по-далечен, другата в по-близък план.

На първото изображение имаше голям облак от червени точки, сякаш кръжащи над Суецкия канал:

Образът на втората ставаше по-ясен.

„Облакът“ се състоеше от сто и петдесет точки .

— Какви са тия точки, по дяволите? — бавно попита Руфъс.

Нямаше нужда полковникът да му отговаря, защото Скофийлд вече знаеше.

— Това са самолети — отвърна той. — Изтребители от поне пет африкански държави. Французите са засекли събирането им, но не са знаели защо се събират. Вече знам. Те са от пет африкански страни, които искат промяна в световния ред. Страни, които не желаят ние да попречим на последната ракета да удари Мека. Това е последната предпазна мярка на Килиън. Въздушна армада, охраняваща последната ракета.

Бомбардировачът Б–52 с рев се понесе по пистата. Двата Х–15 висяха под разперените му криле.

Той излетя и бързо се издигна в небето.

Скофийлд и Руфъс седяха в двуместната кабина на десния Х–15. На брадатия исполин му бе тясно, но се справяше. Найт беше в другия самолет с един пилот от НАСА.

Скофийлд беше закачил изключващото устройство СинкЛок на якето си — до оръжията. Планът имаше минимални шансове за успех — тъй като никой друг на света не можеше да обезвреди насочената към Мека ракета „Хамелеон“, той щеше да отиде в йеменския двойник на Краск–8, придружаван единствено от Найт.

Очакваха да срещнат съпротива, навярно африкански командоси, затова Скофийлд бе поискал от Аден да пратят отряд морски пехотинци, който да го чака там. Друг въпрос обаче беше дали щяха да пристигнат навреме.

Скот Моузли се обади от Лондон.

— Мисля, че намерих онова, което търсехте, капитане — каза той. — „Атлантик Шипинг Корпорейшън“ притежава две хиляди акра земя в йеменската пустиня на около триста и двайсет километра югозападно от Аден, точно при брега на Червено море. Там има останки от стара съветска база за ремонт на подводници. Нашите сателитни снимки са от осемдесетте години, но прилича на голям склад, заобиколен от няколко сгради…

— Това е — прекъсна го Скофийлд. — Пратете ми координатите.