Матю Райли - Плашилото

Мислите му препускаха.

Краск–8 беше собственост на „Атлантик Шипинг Корпорейшън“. Бе го установил Дейвид Феърфакс.

А „Атлантик Шипинг Корпорейшън“, Скофийлд вече го знаеше, бе клон на „Аксън Корпорейшън“.

— По дяволите! — изруга той. — Руфъс, вземи курс на югоизток. Колкото може по-бързо.

Пилотът се поколеба.

— Без да се обиждаш, капитане, обаче даже да летим с пълна скорост, няма да стигнем до Йемен за два часа. Дотам са шест хиляди километра, което е най-малко четиричасов полет. Освен това горивото ще свърши още преди да стигнем до Алпите.

— Не се безпокой за това — отвърна Скофийлд. — Мога да уредя да заредим в движение. И няма да ходим чак до Йемен с тоя самолет.

— Както кажеш — примири се Руфъс, насочи „Гарвана“ на югоизток и увеличи на пълна мощност.

През това време Скофийлд включи сателитния си микрофон.

— Чувате ли ме, господин Моузли?

— Естествено — разнесе се потвърждението от Лондон.

— Искам да проверите авоарите на една компания. Казва се „Атлантик Шипинг Корпорейшън“. Търсете недвижима собственост в Йемен, особено някогашни съветски обекти. Трябват ми още две неща. Първо, експресно преминаване през Европа, включително няколко зареждания във въздуха. Ще ви пратя нашия транспондерен сигнал.

— Добре, а второто нещо?

— Искам да заредите два много специални американски самолета. Самолети, които в момента участват във въздушното шоу „Аеростадия Италия“ в Милано, Италия.

Следващите трийсет минути минаха като в мъгла.

Различни сили по света се задействаха светкавично.

Арабско море

Крайбрежието на Индия

21:05 местно време (12:05 ИСВ САЩ)

Супертанкерът „Уейл“ се намираше край индийското крайбрежие: исполинският съд сякаш се взираше в общия индийско-пакистански бряг. Ракетите му бяха готови за изстрелване.

Той така и не видя бойната подводница клас „Лос Анджелис“, която се приближи на пет километра от него.

Африканските командоси на мостика не забелязаха и изстреляните от подводницата торпеда, докато не стана прекалено късно.

Двете торпеда „Марк 48“ улучиха „Уейл“, с едновременни експлозии пробиха бордовете му и го потопиха.

Тайванският пролив

Международните води между Китай и Тайван

01:10 местно време (12:10 ИСВ САЩ)

Същата участ сполетя супертанкера „Хоупуел“.

Спрял насред Тайванския пролив, недалеч от дългата опашка супертанкери и контейнеровози, той беше улучен от две американски торпеда „Марк 48“.

Неколцина вахтени на други кораби твърдяха, че видели експлозията на хоризонта.

„Хоупуел“ не отговаряше на радиосигналите и когато стигнаха до последното му известно местонахождение, там отдавна нямаше нищо.

Танкерът бе изчезнал.

Никой не видя подводницата, която го потопи. Всъщност по-късно американските власти щяха да отрекат, че по това време изобщо са имали подводници в района.

Западното крайбрежие на САЩ

Край Сан Франциско

09:12 местно време (12:12 нюйоркско време)

Покриван от дванайсет американски морски пехотинци и застанал до труповете на убитите африкански командоси в огромния ракетен трюм на „Джуъл“, супертанкер клас „Корморан“, Дейвид Феърфакс включи устройството за сателитна връзка в ракетния контролен пулт на кораба.

Сателитният сигнал се стрелна в небето и се насочи към Скофийлд в „Черния гарван“, който летеше над Франция на път за Италия.

И докато Скофийлд дистанционно обезвреждаше системата СинкЛок, Феърфакс защитаваше пулта — като от време на време дори закриваше устройството за сателитна връзка с тялото си — от двама еритрейски командоси, които бяха оцелели от щурма на морските пехотинци.

Беше го страх, но насред куршумите и избухващите гранати продължаваше да брани ракетния пулт.

След няколко минути двамата еритрейски войници бяха мъртви — простреляни от морските пехотинци, — изстрелващата система на „Джуъл“ бе неутрализирана от Скофийлд и Дейвид Феърфакс с облекчена въздишка се свлече на пода.

Летище „Аеростадия“

Милано, Италия

19:00 местно време (13:00 нюйоркско време)

„Черният гарван“ кацна вертикално на миланската „Аеростадия“.

В Северна Италия се свечеряваше, но през последните четирийсет и пет минути американският военновъздушен контингент работеше извънредно — по извънредна заповед на държавния департамент персоналът зареждаше два изключително специални самолета.