Матю Райли - Плашилото

Скофийлд виждаше потъващия супертанкер през купола — безшумен падащ великан. С тази скорост щеше да стигне на дъното след по-малко от минута.

— Ти може да имаш осем минути, Книга, но не и аз. Трябва да обезвредя ракетите веднага.

Той извади СинкЛок-VII от водонепроницаемия калъф и включи сателитната връзка.

Устройството се съживи:

ПЪРВИ ПРОТОКОЛ (БЛИЗОСТ): ИЗПЪЛНЕН.

СТАРТИРАНЕ НА ВТОРИЯ ПРОТОКОЛ.

Червените и белите кръгове от ракетния контролен пулт на кораба в Нюйоркския залив се появиха на екрана на Скофийлд.

И под падащия в синята бездна над него могъщ корпус на „Талбот“ капитанът започна процедурата по обезвреждането.

Супертанкерът набираше скорост.

Потъваше ли потъваше…

Движенията на Скофийлд се ускоряваха.

Супертанкерът бе на двайсет и пет метра над него.

Светна червен кръг и Скофийлд го натисна.

Двайсет метра…

Осемнайсет метра…

Петнайсет метра…

Тътенът на потъващия кораб се усилваше.

Дванайсет метра…

Десет метра…

Скофийлд натисна последния червен кръг. На дисплея се появи надпис:

ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):

ИЗПЪЛНЕН.

СТАРТИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР).

МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ ШИФЪР.

Шест метра…

Водата около малката му подводница рязко потъмня, потънала в сянката на супертанкера.

Скофийлд въведе универсалния изключващ шифър: 131071.

Четири метра…

Дисплеят изпиука:

ТРЕТИ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР):

ИЗПЪЛНЕН.

ИЗКЛЮЧВАЩИЯТ ШИФЪР Е ВЪВЕДЕН.

ИЗСТРЕЛВАНЕТО НА РАКЕТИТЕ Е ПРЕКРАТЕНО.

И той зачака края — истинския край, края, който физически не можеше да избегне. Затвори очи и се замисли за живота си и хората в него:

Видя Либи Гант да го гледа с хилядаватова усмивка, видя я нежно да го целува… видя Майка да забива топката в коша на гаража си, видя широко ухиленото й лице… и от очите му бликнаха сълзи.

Кой знае защо, не го смущаваше това, че има още ракети. Този път щеше да се погрижи някой друг.

Краят настъпи бързо.

След десет секунди супертанкерът „Талбот“ с разтърсващ екот стигна до дъното на Ламанша.

Падна точно върху подводницата на Скофийлд и я смаза за миг.

Само че когато това се случи, Скофийлд не се намираше в подводницата.

Секунди преди „Талбот“ да стигне до дъното — когато бе едва на три метра от него, скривайки всичко наоколо в сянката си, — в подводницата се разнесе глух металически тропот.

Потъналият в мисли Скофийлд рязко погледна през куполите и видя магнитна кука, закачена за металния корпус на малката му подводница. Кабелът й се виеше по океанското дъно и изчезваше в мрака.

В ухото му избухна гласът на Найт:

— Хайде, Скофийлд! Бързо! Бързо! Бързо!

Капитанът реагира мигновено.

Пое си дъх и натисна бутона „ЛЮК“.

Люкът се отвори и в потъналата подводница нахлу вода — изпълни я само за две секунди. Скофийлд изведнъж се озова навън и хвана залепналата за корпуса магнитна кука.

В следващия миг Найт натисна демагнитизиращия бутон и кабелът бързо започна да се навива.

Морският пехотинец с невъобразима скорост се понесе по дъното — потъващият супертанкер тъмнееше над него като долната страна на планета, а на сантиметри под тялото му с шеметна бързина летеше пясъчното дъно.

После Скофийлд изведнъж изхвърча изпод танкера — краката му се измъкнаха навън точно преди гигантският съд да падне на дъното на Ламанша с могъщ екот, който вдигна пясък и тиня във всички посоки, обгръщайки капитана в плътен подводен облак.

И в този облак — седнал върху втората подводница, дишайки с нов миниакваланг и стиснал магнитната кука на Гант в ръце — го чакаше Алоишъз Найт.

Той подаде на Скофийлд кислородната бутилка и капитанът дълбоко си пое въздух.

След минута двамата бяха в миниподводницата на Найт. Черния рицар я херметизира и изпразни морската вода.

После се издигнаха от дълбините на Ламанша — кратко безшумно пътуване, в резултат на което малката жълта подводница изплува на бурната повърхност, за да попадне под яростните вълни и ослепителния блясък на мощни халогенни прожектори: прожекторите на „Черния гарван“, който ги очакваше ниско над водата.

Въздушното пространство над Ламанша

18:05 местно време (12:05 ИСВ САЩ)

„Черният гарван“ летеше на юг над Ламанша.

Измокреният до кости Алоишъз Найт се просна на задната седалка. Също толкова подгизналият Скофийлд обаче не спря нито за миг.