Матю Райли - Плашилото

Найт се прехвърли на предната седалка и бързо откопча ремъците на мъртвия пилот и избута тялото му отзад. После пое щурвала и отчаяно се опита да издигне самолета преди да се е забил в Средиземно море.

Морето се носеше към него — все по-бързо, все по-бързо…

Бум.

Скофийлд и Руфъс се бяха спуснали ниско над морето — всъщност толкова ниско, че сега летяха едва на пет-шест метра над вълните и вдигаха след себе си постоянен гейзер. Навсякъде около тях се сипеха ракети.

— Виждам Канала! — надвика грохота Руфъс.

Суецкият канал се мержелееше на трийсетина километра пред тях — чудо на човешкото строителство, два исполински стълба от двете страни на входа на могъщия морски път, който водеше към Червено море.

И над него — още самолети от африканската армада.

— Руфъс! Завий наляво! — вторачен през купола, нареди Скофийлд.

Пилотът се подчини — превъртя се настрани тъкмо когато край тях префучаха два чешки албатроса и се забиха в морето.

После изведнъж се озоваха в Канала…

… и изгубиха електронната защита на праулърите.

Самолетът на Скофийлд продължи напред, като заобикаляше закотвените кораби и превръщаше оградения с масивни бетонни стени канал в обикновена канавка, пълна с препятствия — но летеше под основната маса на въздушната армада.

Ала в Канала след тях се стрелнаха две американски ракети „Финикс“, които, кой знае как, се бяха озовали под крилете на африкански изтребител.

Малкият Х–15 се носеше над водния път.

Двата финикса го настигаха.

Двама пилоти-камикадзе се спуснаха надолу — като ножица от двете страни на Скофийлд, — но Руфъс завъртя ракетния самолет странично и изтребителите се разминаха с него на сантиметри, разбиха се в бреговете на Канала и избухнаха сред гейзери от пясък и огън.

В същия момент двата финикса се изравниха с опашката на Х–15 и Скофийлд видя нещо поразително: можеше да прочете надписите на страните им.

Х-АИМ–54А — РАКЕТНИ СИСТЕМИ „ХЮЗ“

— Руфъс! — извика той.

— Знам! — отвърна пилотът.

— Моля те, направи нещо!

— Тъкмо се канех!

И изведнъж Руфъс зави надясно, нагоре по брега на Канала, описа широк кръг и се насочи обратно към Средиземно море.

Двете ракети ги последваха, описвайки идентични полукръгове, неповлияни от невероятното ускорение.

Тъй като повечето самолети от африканската армада охраняваха египетското крайбрежие, тук бяха останали само шест изтребителя.

Те видяха американския Х–15 да обръща към тях и решиха, че са извадили късмет.

Грешаха.

Описалият кръг Х–15 се стрелна между тях като куршум сред дървета и профуча между два африкански мига, от чиито криле го деляха само три метра…

… като остави миговете на пътя на двата финикса.

Бум-бум!

Миговете избухнаха, а Х–15 продължи широкия си кръг и се върна в Канала.

Кръгът обаче — с диаметър поне двеста километра — позволи на един от африканските самолети да прибегне до последното си отчаяно средство: една-единствена открадната американска АИМ–120, най-добрата ракета въздух — въздух на света.

Тя се понесе след малкия Х–15, настигайки го като гладен ястреб.

— Не мога да се отърва от нея! — извика Руфъс.

— Колко ще ни преследва? — попита Скофийлд. — Няма ли прекъсвач, в случай че гонитбата се проточи?

— Не! Това им е хубавото на тия ракети! Просто те преследват докрай! Изтощават те и после те убиват.

— Е, досега обаче не са преследвали такъв самолет! Продължавай! Пълен напред! Може би ще успеем да й избягаме…

Прекъсна го Скот Моузли.

Разнеслият се в слушалката на Скофийлд глас звучеше смаяно.

— Хм, капитан Скофийлд, имам много лоша новина.

— Каква?

— Нашите шпионски сателити току-що засякоха интерконтинентална балистична ракета, изстреляна от Южен Йемен. Особеностите й показват, че е Йерихон две бе, насочена на север към Мека. Килиън знае, че идвате, господин капитан. И е изстрелял ракетата по-рано.

— О, не! — вперил поглед в небето, извика Скофийлд. — Не е честно! Не е честно, мама му стара!

После погледна оръжията, закачени на якето му, оръжия, с които беше възнамерявал да щурмува ракетната база в Йемен. Вече бяха безполезни.

Вдигна изключващото устройство СинкЛок-VII и само поклати глава…

После се вцепени.

Вторачен в СинкЛок.

— Следите ли ракетния сигнал, господин Моузли?

— Естествено.

— Препратете ми го.

— Готово.

След миг самолетният компютър изпиука и на екрана се появи карта, подобна на онази, която вече беше видял. Ракетата „Хамелеон“ бе обозначена със стрелка, насочваща се на север към Мека.