Матю Райли - Плашилото

МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ ШИФЪР.

ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:05…

Скофийлд въведе универсалния изключващ шифър и дисплеят отново изпиука:

ТРЕТИ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР):

ИЗПЪЛНЕН.

ИЗКЛЮЧВАЩИЯТ ШИФЪР Е ВЪВЕДЕН.

В този момент се появи съдбоносният ред:

ПОЛЕТЪТ НА РАКЕТАТА Е ПРЕКРАТЕН.

Случилото се после бе като в мъгла.

Летящата със свръхзвукова скорост ракета „Хамелеон“ се самоунищожи с невероятна експлозия високо над минаретата на Мека. Приличаше на гигантски фойерверки — взрив от искри, пръснали се във всички посоки.

Тя обаче се движеше толкова бързо, че парчетата й бяха отнесени от надигналия се вятър. Овъглените останки от ракетата-двойник Йерихон–2Б по-късно щяха да бъдат открити в радиус от осемдесет километра.

Малкият самолет на Скофийлд, от друга страна, бе сполетян от съвсем различна участ.

Ударната вълна на хамелеона го запрати към земята.

Руфъс геройски се бореше с щурвала, но успя да постигне само едно: да не се разбие в обитаемите райони на Мека.

Но нищо повече. Защото само секунда по-късно неуправляемият Х–15 падна в пустинята като метеорит от далечния космос и се заби вертикално в пясъка с разтърсващ екот, който се чу на повече от осемдесет километра.

Огнената експлозия освети тъмното пустинно небе като посред бял ден.

Ракетният самолет се заби в пустинята със скорост три маха.

Удари се силно в земята и в един ослепителен миг се превърна в огнено кълбо.

Нищо не можеше да оцелее от сблъсъка.

Стотна от секундата преди това обаче две седалки катапултираха от кабината и се стрелнаха диагонално в небето — седалките на Скофийлд и Руфъс.

Двамата се спуснаха с парашутите на километър и половина от огнения кратер, който щеше да се превърне във вечен дом на Х–15.

Двете седалки паднаха на пясъка и се претърколиха настрани.

И останаха неподвижни.

Шейн Скофийлд и Руфъс бяха изгубили съзнание от ужасното ускорение на свръхзвуковото си катапултиране.

След известно време Скофийлд дойде на себе си — и чу гласове.

Зрението му бе замъглено, по лицето му се стичаше кръв, главата му се пръскаше от непоносима болка.

Видя сенки, заобиколили седалката му. Неколцина мъже се опитваха да откопчаят ремъците му.

— Тия побъркани копелета катапултираха при такава скорост!

— Хайде, приятел, побързай преди да пристигнат скапаняците от морската пехота.

Говореха на английски.

С американски акцент.

Скофийлд облекчено въздъхна. Всичко беше свършило.

После чу изсвистяване на нож, коланът му бе прерязан и той се изтърколи от седалката на пясъка.

В полезрението му се появи човек. Западняк, във военно снаряжение. Въпреки замъгления си разсъдък Скофийлд позна униформата му: подразделението Делта на сухопътните сили на САЩ.

— Капитан Скофийлд… — внимателно каза мъжът. Бавният ум на Скофийлд едва възприемаше думите. — Капитан Скофийлд. Всичко е наред. Вече сте в безопасност. Ние сме от Делта. На ваша страна сме. Открихме и вашия приятел, капитан Найт. На няколко километра оттук.

— Кой… — заекна Скофийлд. — Кой сте вие?

Мъжът се усмихна, но усмивката му не бе приятелска.

— Казвам се Уейд Брандайс. От Делта. Дойдохме от Аден. Не се безпокойте, капитан Скофийлд. При мен сте в пълна безопасност.

Скофийлд сънуваше.

Сънуваше, че го вдигат от разбитата седалка… завързват ръцете му с меки белезници… натоварват го в частен реактивен самолет „Лиър“… и че самолетът излита.

Глас в мъглата.

Брандайс:

— Първо го чух от двама в Афганистан. Казаха, че се появил при някаква пещера и се втурнал вътре. Било нещо свързано с лов на хора. После преди няколко часа ми се обади един познат от СРС — един от ония тиловаци, истинските агенти от ЦРУ от старата школа, знае всичко за всеки, та затова е недосегаем. И освен това е бил в ГРК. Свестен човек. Обаче е голям грозник. Прилича на плъх. Казва се Нунън, Кал Нунън, но всички му викат Плъха.

— Както винаги, Плъха знае всичко — продължаваше гласът. — Знаеше например, че съм в базата в Аден. Потвърди, че е обявена награда за главата на Скофийлд: осемнайсет милиона кинта. Освен това каза, че Скофийлд е на път за Йемен. Ако съм проявявал интерес, вика, той можел да ми уреди отпуска и неколцина верни хора. И също вика, само слушайте, че Алоишъз Найт бил със Скофийлд и че за неговата глава също била обявена награда: два милиона долара. По дяволите, аз съм готов да очистя Найт и безплатно. Обаче щом някой иска да ми даде два милиона, за да го направя, нямам нищо против.