Карън Рафърти - Докосването на нощта

— Имаш предвид ограниченото възпроизводство? — попита Лусиен.

— Да — отвърна тя. — Баща ти беше видял къде е проблемът и затова ме бе потърсил.

— Потърсил ли?

— Значи наистина не знаеш нищо, така ли? — промърмори удивено тя. — Дядо ти никога ли не ти е казвал, че съм генетик?

— Не — зашеметен отвърна Лусиен. — Знаех, че си доктор, но мислех, че си медик.

Майка му се отпусна назад в креслото и разтри слепоочията си с пръсти.

— Предполагам, че е по-добре да започна от самото начало, иначе нищо няма да разбереш. Както вече казах, баща ти беше проумял проблемът с твоята раса и слуховете за изчезването ви го безпокояха. Започнал да изучава генетика и стигнал до извода, че ако расата ти се смеси с простосмъртните, проблемът ще бъде решен. Но осъзнал, че ще има несъгласие с предложението му. Именно тук е проблемът с елитаризма. Ставаш толкова загрижен за поддържането на собствената си изключителност, че губиш реална преценка за нещата.

Тя спря, отпусна глава назад и се загледа в тавана, сякаш изгубена в спомените си.

— Баща ти решил, че най-добрият начин да се докаже теорията е да разполага с пълно генетично изследване и ето тук се появявам аз. Прочел няколко мои статии и бил впечатлен от тях — тя изведнъж погледна към Лусиен и се усмихна. — Или поне така ми каза. Вероятно беше дошъл при мен просто защото съм била най-близкия генетик.

— Значи така сте се запознали? — попита Лусиен, очарован от разказа й.

Майка му кимна утвърдително.

— Трябва да призная, че отначало помислих баща ти за луд. Бях учен и знаех, че такива неща като вещици и магьосници не съществуват. Но след това баща ти ми показа няколко от неговите номера и аз се убедих, че той е точно това, за което се представя. Съгласих се да му направя генетично изследване. Няколко месеца по-късно открих, че расата ти има един ген повече от останалите хора. Предполагам, че именно този ген ви дава свръхестествените ви сили. Освен това се оказа доминантен, което означава, че дори да се ожениш за простосмъртна, способностите ти ще бъдат предадени на децата ти. Истина е, че силата ще бъде донякъде отслабена, както се случи с теб. Но, погледнато най-общо, тази слабост е несъществена в сравнение с факта, че децата от смесени бракове ще могат да имат толкова деца, колкото и простосмъртните им родственици. Ето това беше мечтата на баща ти. Ти беше предопределен да дадеш ново начало на расата си.

— Да не искаш да кажеш, че ти и татко сте се оженили само, за да... ме създадете? — слисан попита Лусиен.

— О, не! — възрази тя през смях. — Баща ти и аз се оженихме, защото се влюбихме, макар да съм сигурна, че, ако не се бе влюбил в мен, щеше да си потърси друга простосмъртна, която би могъл да обича. Беше предан на сборището и беше решен на всяка цена да види оцеляването на расата си. След това, когато ти станеше на осемнайсет години, щяхме да те изпратим в университет и да те окуражим да си потърсиш простосмъртна съпруга. Баща ти беше сигурен, че щом веднъж сборището осъзнае, че могат да имат повече от едно дете, другите вещици и магьосници сами ще пожелаят да си потърсят съпрузи извън сборището. Пресметнах, че дори ако само трима или четирима от сборището го направят, след няколко поколения заплахата от изчезване няма да съществува.

Изведнъж изрида и тъжно поклати глава.

— Но когато баща ти умря, с него умря и мечтата му. Дядо ти ясно ми показа, че не желае да я подкрепи и несъмнено основната част от висшия съвет е била на неговото мнение. Без баща ти, който да те защитава, в техните очи ти се превърна в провален експеримент.

Думата „експеримент“ припомни на Лусиен разказа на Грифит за петицията на семейство Морган, която съветът бе отхвърлил. Бяха казали на Морганови, че се провежда експеримент и, докато не настане време да се изпита целия му потенциал, няма да насрочват турнир.

— Заради това ли напусна сборището и не пожела да ми се обадиш? — попита я той. — Защото се оказах провален експеримент?

Тя го погледна ужасена.

— Не, разбира се! Просто знаех, че не мога да остана в сборището без баща ти. Всички, включително дядо ти и баба ти, ме считаха за по-низша и се отнасяха към мен с обидна снизходителност. Когато казах на дядо ти, че искам да се махна, възнамерявах да те взема с мен, но той настоя да ти дам правото да избереш. Ако пожелаеш да тръгнеш — мога да те взема. Ако решиш да останеш, обаче, трябваше да прекъсна всички връзки с теб, докато дядо ти не почувстваше, че е дошло време да научиш истината за раждането си. Дядо ти ми каза, че когато дойде това време, ще те изпрати при мен, но не искаше да те смущавам повече, защото и без това вече беше объркан. Отказът ти да дойдеш с мен почти ме уби — призна тя, а очите й отново се насълзиха, — но знаех, че дядо ти е прав. Ти беше смутен и разгневен, и нещастен. Ако някой от нас трябваше да страда, щеше да е по-честно това да бъда аз. Аз бях възрастната. Ти беше само едно малко момче — или, по-скоро, малък магьосник. Спомням си как мразеше да те наричам момче.