Уилям Шекспир - Двамата веронци

пък аз забравих и не и го дадох!

ПРОТЕЙ

Къде е той? Я дай го!

ДЖУЛИЯ

Ей го тук.

Дава му пръстена.

ПРОТЕЙ

Но туй е онзи, който аз бях дал

на Джулия!

ДЖУЛИЯ

Ах, прошка, господарю!

Обърках ги! За дамата бе този!

Показва друг пръстен.

ПРОТЕЙ

Но оня откъде го имаш? Аз

на Джулия го дадох, като тръгвах!

ДЖУЛИЯ

А Джулия получи го тогаз

и Джулия донесе го на вас!

Разкрива се.

ПРОТЕЙ

Как? Джулия!

ДЖУЛИЯ

Узнай оназ, в която твоите клетви

тъй пищно разцъфтяха! Колко пъти

уби я ти със своята невярност!

Поруменей пред мъжките ми дрехи,

защото ти докара ме до този

нескромен маскарад, ако изобщо

е той нескромен, щом е от любов;

пък и кое от двете по е срамно:

да сменяме костюми ний, жените,

или сърцата вий да си мените?

ПРОТЕЙ

Сърцата — ний! Да, тъй е! Боже мой,

мъжете щяхме да сме съвършени,

ако не беше туй непостоянство.

Един порок — но колко подир него!

То води ни от грях към други грях,

преди да вкусим кой да е от тях!

Какво например виждам във лицето

на хубавата Силвия, което

не бих открил у Джулия, ако

я гледах с по-устойчиво око?

ВАЛЕНТИН

Ръцете ви! За бъднина щастлива!

И нека двойките ни станат две!

Когато двама любят се, не бива

да бъдат толкоз дълго врагове!

ПРОТЕЙ

Кълна се, моята мечта бе тая!

ДЖУЛИЯ

И аз кълна се, друго не мечтая!

Влизат Разбойници, Дукът и Турио

РАЗБОЙНИЦИТЕ

Чудесна плячка! Първокласна плячка!

Погледай, главатарю!

ВАЛЕНТИН

Да се пуснат!

Това е Дукът, моят господар!…

Със радост ви приема, ваша милост,

един от вашата немилост гонен!

ДУКЪТ

Как? Валентин?

ТУРИО

И Силвия е тук!

Но тя е моя!

ВАЛЕНТИН

Нещастнико, към нея не посягай,

че току-виж, прегърнал си смъртта!

И ако кажеш пак, че тя е твоя,

ще стъпиш в кратера на моя гняв

и няма да се върнеш във Верона.

Тя тук е, но опитай само с пръст —

какво ти с пръст! — със дъх да я докоснеш!

ТУРИО

Дотрябвала ми е! Глупакът само

рискува здравето си за жена,

която при това не го обича!

Задръжте си я — нека бъде ваша!

ДУКЪТ

И с двоен срам клеймя те за това,

че след като тъй шумно я преследва,

тъй лесно я отстъпваш изведнъж!…

А хваля теб за твоя дух на мъж,

храбрецо млад, и считам те достоен

за любовта на кралска дъщеря.

Изтрил обида и вражда забравил,

приемам те отново в своя двор —

поискай сана, който да приляга

на твоята заслуга несравнена,

и ще го имаш! Казвам ти пред всички:

дворянино на име Валентин,

аз давам ти на Силвия ръката,

със доблест извоювана от теб!

ВАЛЕНТИН

Щастлив направихте ме, ваша милост,

но в името на Силвия ви моля…

ДУКЪТ

Заради свойто име ще го имаш,

каквото и да бъде!

ВАЛЕНТИН

Тези люде,

с които горския живот споделях,

са хора ценни, умни, даровити.

Простете им разбойните дела,

върнете ги от дългата прокуда —

те вече променени са и могат

полезни да ви бъдат, господарю!

ДУКЪТ

Придума ме. Простено да им бъде!

Ти знаеш ги — ти служби намери им!

Сега назад — враждите да удавим

във танци, веселби и тържества!

ВАЛЕНТИН

Бих искал пътьом да ви забавлявам:

харесва ли ви този малък паж?

ДУКЪТ

Да! Миличко момче. Но вече пламна!

ВАЛЕНТИН

По-„миличко“, отколкото „момче“.

ДУКЪТ

Което вероятно ще рече?…

ВАЛЕНТИН

То ще рече невероятно нещо…

Протей, разбирам, става ти горещо,

но ще разкажа, за да те накажа,

за Силвия, за тебе и за Пажа,

а после: дружна сватба, дружен пир

и дружен път във щастие и мир!

Излизат.

© 1997 Валери Петров, превод от английски

William Shakespeare

The Two Gentlemen of Verona, 1598

Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2009

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10251]

Последна редакция: 2009-01-23 17:31:53

Оригиналното име на комедията е „The Two Gentlemen of Verona“. Името на Валентиновия слуга е в оригинала „Speed“, което означава „бързина, скорост“.

Протей — името има смислов характер: Протей е морско божество от гръцката митология, способно да взема най-различни образи; синоним на изменчивост.

Леандър — главен герой от прочут гръцки любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), влюбен в жрицата на Афродита, Херо, всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, с любимата си, и накрая загинал във вълните, защото вятърът угасил огъня, който тя палела за него; Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.