Уилям Шекспир - Двамата веронци

шумака обкръжен е — ще го пипнем!

Втори и Трети разбойник излизат.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Е, хайде! Да вървим към пещерата

на главатаря! И не се плашете —

той честен мъж е, няма да посегне

на беззащитна дама като вас.

СИЛВИЯ

О, Валентин, за тебе страдам аз!

Излизат.

Другаде в гората.

Влиза Валентин.

ВАЛЕНТИН

Как бързо навикът създава склонност!

По-мила ми е днес таз горска пустош

от всички многолюдни градове.

Тук мога сам-самичък да настройвам

плача горчив на своя клет живот

към тъжния славеев съпровод.

Но ти, която в мойта гръд живееш,

недей отсъства дълго от дома си,

за да не би, прояден от скръбта,

да рухне той, без спомен да остави!

О, Силвия, присъствието твое

ще укрепи отслабналата сграда,

спаси овчаря си, о, нимфо млада!…

Но кой шуми? Навярно моите хора.

На таз гора във мрачния гъстак

закон е волята им — сигур пак

нападнали са някой мирен пътник.

Обичат ме, но трудно се оказа

от навика им лош да ги отуча.

Но някой иде! Скрий се, Валентине!

Скрива се.

Влизат Протей, Силвия и Джулия.

ПРОТЕЙ

Мадам, макар да не цените никак

това, което робът ваш ви дава,

аз сторих ви услуга: със опасност

за собствения си живот спасих ви

от оня, който щеше безусловно

да ви насили — дайте ми в замяна

един-единствен благосклонен поглед!

По-щедър дар не смея да ви искам —

по-дребен вий не можете намери!

ВАЛЕНТИН (настрани)

Не е ли сън това? Не! Виждам! Чувам!

О, помогни ми да търпя, любов!

СИЛВИЯ

О, боже мой! О, колко съм нещастна!

ПРОТЕЙ

Нещастна бяхте, но откак съм с вас,

би трябвало да бъдете щастлива!

СИЛВИЯ

Но, оттогаз съм двойно по-нещастна!

ДЖУЛИЯ (настрани)

И аз! И аз!

СИЛВИЯ

Ако ме сграбчи лъв,

бих предпочела той да ме разкъса,

но не да съм спасена от Протей!

Небето само знае колко силно

обичам Валентин, как той по-скъп е

за мен от собствената ми душа;

и същото небе ще потвърди,

че точно толкова ми е омразен

лъжливият Протей! Не ми досаждай!

ПРОТЕЙ

Кой дързък подвиг аз не бих извършил

дори да е на косъм от смъртта —

зарад един любезен поглед ваш?

Уви, жените винаги са груби

към оня, който искрено ги люби!

СИЛВИЯ

А ти, Протей, нима си по-добър

към Джулия, която те обича?

В сърцето й кристално прочети —

нали докрая верността си ти

в безбройни клетви подари на нея

и после ги престъпи и развея,

за да се втурнеш лудо подир мен!

Сега лишен от верност си, освен

ако създадено ти е сърцето

със две отделни верности; а туй е

по-зле дори, отколкото да нямаш

изобщо никаква. Проклет двуличник!

Подлец, измамил своя пръв другар!

ПРОТЕЙ

Кой гледа дружба в любовта!

СИЛВИЯ

Кой? Всеки

освен Протей!

ПРОТЕЙ

Така! Добре тогава!

Щом силата на думите ми нежни

отпора ти не може да стопи,

ще взема любовта ти по войнишки,

срещу законите на любовта!

СИЛВИЯ

О, боже мой!

ПРОТЕЙ

Насила ще те имам!

ВАЛЕНТИН (излиза напред)

Ръцете долу, звяр, измамник низък,

разюздано животно!

ПРОТЕЙ

Валентин!

ВАЛЕНТИН

Обикновен приятелю — защото

такива са приятелите днес:

приятели-предатели! — ти, мойто

доверие измами! О, небе,

не бих повярвал просто, да не бе

окото ми свидетел! Как ще казвам,

на някого „приятел“, щом веднага

ще ме прекъсва споменът за теб?

Щом дясната ръка е вероломна

спрямо гръдта, кому да имаш вяра?

Невернико Протей, заради тебе

доверието си в света загубих!

От свой боли най-много; миг ужасен,

когато във приятеля си драг

откриваш най-заклетия си враг!

ПРОТЕЙ

Дълбоко съм виновен и посрамен!

Прости ми, Валентине! Ако мога

със свойта мъка да откупя злото,

което ти нанесох, от сърце

предлагам ти я! Тя не е по-малка

от моя грях!

ВАЛЕНТИН

Тогава той платен е

и ти отново честен си за мене.

Тоз, който няма милост във сърцето,

не е за тука, нито за небето,

че даже бог в гнева си не изтрайва,

когато някой грешник се покайва;

и в знак, че пак приятел твой оставам,

правата си над Силвия ти давам!

ДЖУЛИЯ

Тежко ми!

Припада.

ПРОТЕЙ

Моят паж!

ВАЛЕНТИН

Ей, младо! Ей!

Отвори очи! Какво ти стана?

ДЖУЛИЯ

О, господине, моят господар

ми даде пръстен, който аз, във дар,

бях длъжен да предам на госпожата,