Уилям Шекспир - Двамата веронци

ХАЗАИНЪТ

Отиде да си търси кучето, защото господин Протей му нареди да го подари утре от негово име на дамата му.

Музиката спира.

ДЖУЛИЯ

Тихо! Да се скрием! Разотиват се!

Отдръпват се.

ПРОТЕЙ

Бъдете, синьор Турио, уверен,

че аз ще зная да я увещая!

ТУРИО

А после с вас къде ще се намерим?

ПРОТЕЙ

При моста на свети Григорий.

ТУРИО

Сбогом!

Излиза, следван от Свирачите.

Горе се появява Силвия.

ПРОТЕЙ

Госпожо, приемете моя поздрав!

СИЛВИЯ

Благодаря за песента, но, моля,

кажете: кой сте?

ПРОТЕЙ

Този, чийто глас

вий бихте разпознавали сред други,

да знаехте как предано е вам

сърцето му!

СИЛВИЯ

Синьор Протей?

ПРОТЕЙ

Ваш роб!

СИЛВИЯ

Какво желаете?

ПРОТЕЙ

Да угодя

на вашите желания!

СИЛВИЯ

Отлично —

на първото от тях ще угодите,

като веднага идете да спите!

Ти, хитър и лъжлив клетвопрестъпник,

нима ме мислиш толкова суетна,

та се надяваш, че ще ме подкупиш

с ухажването си, когато зная,

че клел си се тържествено на друга?

Върви при нея и моли за прошка,

а колкото до мене, аз кълна се,

пред бледата царица на нощта 23 23 „…царица на нощта…“ (мит.) — Диана, римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната. :

тъй чужди са ми твоите молби,

че зарад тях дълбоко те презирам

и чудя се на себе си как още

съм седнала да губя време с теб!

ПРОТЕЙ

Признавам, че обичах една дама,

но тя е мъртва!

ДЖУЛИЯ (настрани)

Ако питат мен,

аз мисля, че не съм все още в гроба!

СИЛВИЯ

И мъртва да е, Валентин е жив,

а той ти е приятел и ти знаеш,

че сме сгодени! Как не те е срам,

когато няма го, да ме задиряш!

ПРОТЕЙ

Отнейде чух, че бил умрял и той.

СИЛВИЯ

И аз тогава мъртва съм, защото

сърцето ми ще бъде в гроба с него!

ПРОТЕЙ

О, позволете ми да го изровя!

СИЛВИЯ

А по-добре ще бъде любовта си

да погребеш при своята любима!

ДЖУЛИЯ (настрани)

Той даже не я чува!

ПРОТЕЙ

О, прекрасна,

щом вашето сърце е тъй жестоко,

благоволете да ми подарите

поне портретчето, което зърнах

във стаята ви — ще обичам него!

Щом другаде е вашата любов,

аз сянка съм и моя дял ще бъде

на сянката ви предано да служа.

ДЖУЛИЯ (настрани)

Защото, щом обича нещо с плът,

на сянка става то от любовта му!

СИЛВИЯ

Противно ми е да съм нечий идол,

но за измамник като вас подхожда

на образи измамни да се моли.

Затуй пратете утре за портрета —

ще го получите. И лека нощ!

Скрива се.

ПРОТЕЙ

Да, лека като тази на осъден,

когото призори очаква смърт!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Хайде, хазаино!

ХАЗАИНЪТ

Бога ми, съвсем бях заспал!

ДЖУЛИЯ

А къде живее господин Протей?

ХАЗАИНЪТ

В моята страноприемница, къде! Да вървим, че нощта вече преваля!

ДЖУЛИЯ

Не, още има дълго тя да трай,

но и дотук ми се видя без край!

Излизат.

Пак там.

Влиза Егламур.

ЕГЛАМУР

Божествената Силвия поиска

в тоз утрин час да бъда тук, защото

за нещо важно бил съм й потребен…

Мадам! Мадам!

Силвия се появява горе.

СИЛВИЯ

Кой вика?

ЕГЛАМУР

Егламур.

Покорен ваш слуга за цял живот!

СИЛВИЯ

Стократно добро утро, верни мой!

ЕГЛАМУР

И вам стократно, господарко моя!

По вашата повеля дойдох рано,

за да ми кажете с какво могъл би

да ви помогне вашият слуга.

СИЛВИЯ

Повярвай, Егламур, не те лаская,

като ти казвам, че те считам рицар

изискан, смел, безукорен, завършен.

Ти знаеш несъмнено, че обичам

злочестия изгнаник Валентин

и че баща ми иска да ме свърже

със Турио, когото ненавиждам;

при туй си любил и си ми разправял

за дамата си, във чиято памет

на целомъдрие си се обрекъл…

О, Егламур, аз искам да отида

във Мантуа, където моят мил —

разказваха ми — бил се приютил,

а пътят е опасен и затуй

ще те помоля да ме придружиш,

разчитайки на твойта чест и доблест.

Не ме плаши със бащиния гняв,

а представи си мойта скръб моминска

и помисли как права съм да бягам

от този брак без обич, зарад който

и господ горе би ми пратил напаст!

Приятелю, сърцето ми, което

е пълно с грижи, колкото морето

е пълно с песъчинки, моли: „Помощ!“

Ако не щеш, поне не ме издавай —

защото аз ще тръгна и сама!

ЕГЛАМУР

Синьора, на сълзите ви съчувствам