Уилям Шекспир - Двамата веронци

за господарката! Любов, любов!

Как ти сама със себе си играеш!

Да видим! Че какво, да бях и аз

със нейната прическа, моят образ

на този тук едва ли би отстъпил!

Художникът май леко е послъгал!

Или пък аз лаская се? Да видим:

аз руса съм, а тя е кестенява —

ако е нейното предимство тука,

ще свърши работа една перука!

Очите ни са сини и на двете,

а моето чело е по-високо —

какво тогава толкоз вижда в нея,

което да не би открил и в мене,

ако не беше сляпа любовта?

Борба на сенки: нейният портрет

съперник е на моя образ блед…

Сама те нося, идол нарисуван,

да бъдеш обожаван и целуван,

когато знам, че само да би бил

с по-ясен взор езичникът ми мил,

не теб, а мен, веществената мен,

той би поставил в храма си свещен!

Знай, сянко, че добра съм с теб, защото

запомних на модела ти доброто,

но иначе — кълна се в боговете —

избола бих очите ти и двете!

Излиза.

Милано. В един манастир.

Влиза Егламур.

ЕГЛАМУР

На запад сводът пламна във позлата

и време е да срещна бегълката

пред постницата на отец Патрикий.

Пришпорваните от любов пристигат

на срещите си точни до секунда,

освен тогаз, когато подранят.

Влиза Силвия.

Но ето, туй е тя!… Добра ви вечер,

прекрасна господарко!

СИЛВИЯ

Ах, дано

да е такава! Бързо, Егламур,

към задните вратца на манастиря!

Боя се да не хванат мойта диря.

ЕГЛАМУР

Гората е наблизо тук, мадам.

Докато тръгнат, ний ще бъдем там!

Излизат.

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Турио, Протей и Джулия.

ТУРИО

А как откликва тя на моите чувства?

ПРОТЕЙ

Откликва по-добре, макар да прави

известни критики по ваш адрес.

ТУРИО

Краката ми намира сигур дълги?

ПРОТЕЙ

По-скоро слаби.

ТУРИО

Аз ще си обуя

нагънати ботуши за езда!

ДЖУЛИЯ (настрани)

И тя веднага ще ви каже „да“!

ТУРИО

А как намира образа ми?

ПРОТЕЙ

Хубав.

ТУРИО

Не, тук послъгва — аз съм малко мургав!

ПРОТЕЙ

Но „мургав мъж е бисер за жената“.

ДЖУЛИЯ (настрани)

Подобен бисер би било добре

да си останеше във дън море!

ТУРИО

Харесват ли й моите беседи?

ПРОТЕЙ

Военните — не много.

ТУРИО

С други думи,

любовните намира по-добри?

ДЖУЛИЯ (настрани)

Не знам какво намира, но умира

за миг да я оставите на мира!

ТУРИО

А за куража ми какво говори?

ПРОТЕЙ

Че е безспорен.

ДЖУЛИЯ (настрани)

И къде ще спори,

като подобен пъзльо няма втори!

ТУРИО

А за рода ми?

ПРОТЕЙ

Счита го прочут.

ДЖУЛИЯ (настрани)

Родът прочут, а пък плодът му — шут!

ТУРИО

А за имотите ми?

ПРОТЕЙ

Съжалява.

ТУРИО

Защо?

ДЖУЛИЯ (настрани)

Защото таз глава със плява

ще дойде време да ги управлява!

ПРОТЕЙ

Защото май ще трябва да се чака,

додето станат ваши… Иде Дукът!

Влиза Дукът.

ДУКЪТ

Къде сте, господа! Да сте видели

тук нейде моя рицар Егламур?

ТУРИО

Аз не!

ПРОТЕЙ

И аз!

ДУКЪТ

А Силвия?

ПРОТЕЙ

И нея!

ДУКЪТ

Тогава е избягала при оня

негодник Валентин! И Егламур

я придружава! Постникът Лоренцо

в гората ги съзрял, като се молел —

за него той уверен е, а казва,

че е познал под маската и нея.

Освен това тя трябваше да иде

на изповед, а пък отец Патрикий

не я е виждал. Бягството е, значи,

установено. Да не губим време!

Конете си седлайте бързо: среща

при хълма, дето се отбива пътя

към Мантуа! Побързайте! След мен!

Излиза.

ТУРИО

Такова щастие й се предлага,

а тя — глупачката — от него бяга!

Ха, не за нея аз ще яхна коня,

а нему за да дам урок суров!

Излиза.

ПРОТЕЙ

А мен съвсем не ме е яд на оня,

но нея да преследвам съм готов!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Пък аз не тях, а теб на кон ще гоня,

за да си върна твоята любов!

Излиза.

В гората край границите на Мантуа.

Влизат Разбойници, които водят Силвия.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Търпете! Трябва да ви отведем

при главатаря.

СИЛВИЯ

Да търпя навикнах —

видяла съм далеч по-тежки мъки!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Води я, хайде!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Спътникът й де е?

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

По-бърз от нас, успя да ни избяга,

но Мозес и Валерий го преследват.

Води ти нея, ний ще гоним него;