Уилям Шекспир - Двамата веронци

изгонен от Верона за това, че

ме пипнаха при опит да открадна

една девойка от рода на Дука.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Пък аз напуснах Мантуа, защото

във миг на гняв намушках едного.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

И аз попаднах тук за дреболия.

Но на въпроса: своите вини

разказахме ви, за да разберете

защо извън законите живеем,

понеже виждаме ви надарен

с приятна външност и от вас узнахме,

че знаете езици, пък човек

с такива точно качества ни трябва.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Освен това и вие сте изгнаник

и затова ви каним най-любезно

за главатар на нашата дружина.

Какво ще кажете, нима не щете

да извлечете от бедата полза

и с нас да заживеете на воля?

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

Е, хайде! Казвай! Щеш или не щеш?

Ако едничко „да“ произнесеш,

на теб ний всички ще се подчиним

като на вожд или на крал любим!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

А отказа ти ще ти струва смърт!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

За да не казваш, че си ни отказал!

ВАЛЕНТИН

Добре, приемам! Ще живея с вас:

но при условие, че никой няма

да изнасилва дами беззащитни

и да краде грошове от бедняци!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

От тези подлости и ний страним.

Вървете подир нас да ви покажем

къде съкровището ни се крие —

то ваше е, тъй както сме и ние!

Излизат.

Милано. Пред двореца на Дука.

Влиза Протей.

ПРОТЕЙ

Доскоро само лъгах Валентин,

а вече трябва Турио да мамя

и под предлог, че препоръчвам него

за своята любов да правя път!

Но Силвия е толкоз чиста, строга,

че няма никога да се подкупи

със дарове без стойност като моите:

щом само спомена за вечна вярност,

кори ме за невярност към другаря,

а щом се закълна, че я обичам,

клейми ме, че погазвам друга клетва.

И въпреки насмешките й чести,

аз предан съм й като ловно куче

и колкото по пъди ме, по-силно

въртя покрай полата й опашка!…

Но оня вече иде и ще трябва

на нощната му песен да пригласям!

Влиза Турио, следван от Свирачи.

ТУРИО

О, вий сте се промъкнали пред нас?

ПРОТЕЙ

Синьоре, обичта ни се промъква,

където я възпират!

ТУРИО

Обичта ви?

Нима обичате и вий наблизо?

ПРОТЕЙ

Разбира се, щом виждате ме тук.

ТУРИО

Вий — Силвия?

ПРОТЕЙ

Да, нея… зарад вас.

ТУРИО

Тогаз благодаря ви зарад нея…

Е, господа, настройвайте! И живо!…

Влизат Хазаинът и Джулия в пажески дрехи.

ХАЗАИНЪТ

Като те гледам, младо гостенче, имаш слабост към меланхолията. Защо си тъжно нещо?

ДЖУЛИЯ

Защото не ми е весело, хазаино.

ХАЗАИНЪТ

Че да те развеселим тогава! Ще те заведа да послушаш музика и да зърнеш гостенина, за когото питаше.

ДЖУЛИЯ

Но дали ще мога и да го чуя?

ХАЗАИНЪТ

Разбира се!

ДЖУЛИЯ

Тогаз не ми трябва друга музика!

Музика.

ХАЗАИНЪТ

Шшшт! Слушай!

ДЖУЛИЯ

Не го виждам! Между тях ли е?

ХАЗАИНЪТ

Да. Но тихо, да ги чуем!

ХАЗАИНЪТ

Ей, ти се натъжи още повече! Какво ти е, музиката ли не ти харесва?

ДЖУЛИЯ

Не, музикантът.

ХАЗАИНЪТ

Защо, какво му има?

ДЖУЛИЯ

Много е фалшив!

ХАЗАИНЪТ

Да не са му лошо настроени струните?

ДЖУЛИЯ

Не, но все пак е тъй неверен, че моите струни се късат.

ХАЗАИНЪТ

Виждам, имаш нежно ухо.

ДЖУЛИЯ

Не, той има грубо сърце!

ХАЗАИНЪТ

Изглежда не обичаш песните?

ДЖУЛИЯ

Никак, когато са на два гласа!

ХАЗАИНЪТ

Но как леко изменяше съпровода!

ДЖУЛИЯ

Тъкмо тези измени най ме дразнят!

ХАЗАИНЪТ

Значи искаш всички да свирят едно и също?

ДЖУЛИЯ

Искам един да свири едно и също. Но кажи ми, хазаине, дали господин Протей се среща често с тази дама?

ХАЗАИНЪТ

Казвам ти това, което Ланс, неговият слуга, ми каза: бил влюбен в нея до уши.

ДЖУЛИЯ

А къде е този Ланс?