Уилям Шекспир - Двамата веронци

ПРОТЕЙ

Добре, добре! Но пръстена занес й,

с това писмо към него, и спомни й

за обещания чаровен образ.

Донес го после в стаята ми, дето

ще ме намериш в скръб и самота!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Дали се би заела нейде друга

със толкова мъчителна услуга?

Наивни мой Протей, ти сам наемаш

лисичка твоите пилета да пази,

ала и аз, наивница, те жаля,

когато ти направо ме презираш!…

Но той обича я — затуй презря ме,

пък аз обичам го — затуй го жаля!

На тръгване му дадох този пръстен,

за да му спомня моята любов,

и праща ме сега — злочест посланик! —

да прося, без охота да получа,

да нося, без желание да връча,

да хваля, без да искам да ми вярват.

Ако на него съм служител предан,

ще изменя на себе си тогава!

Какво да сторя? Само туй остава:

хвалител да му бъда толкоз хладен,

че той да бъде предано предаден!

Влиза Силвия със Свита.

Добрутро, уважаеми! Аз диря

синьора Силвия. Къде е тя?

СИЛВИЯ

Ако е тук пред теб, какво би сторил?

ДЖУЛИЯ

Помолил бих я най-напред да чуе

молбата, със която съм изпратен.

СИЛВИЯ

Изпратен от кого, любезни момко?

ДЖУЛИЯ

От моя господар, синьор Протей.

СИЛВИЯ

Ах, да! Разбирам. За един портрет,

нали така?

ДЖУЛИЯ

Отгатнахте, синьора.

СИЛВИЯ

Подай го, Урсула!… Връчи това

на господаря си и му кажи,

че образът на Джулия, която

той вече е забравил, би подхождал

на стаята му по-добре от този.

ДЖУЛИЯ

Госпожо, прочетете туй писмо!…

Предава и писмо.

Ах, извинете! Сбърках! Дал съм друго!

Върнете ми го! Вашето е туй!

Взима си първото писмо и предава на Силвия друго.

СИЛВИЯ

Не, дай го да му хвърля един поглед!

ДЖУЛИЯ

Не мога! Ще прощавате, синьора!

СИЛВИЯ

Защо да го отварям? Няма нужда.

И без да го чета, отлично зная,

че господарят ти го е натъпкал

със клетви и тържествени обети,

които, без да трепне, ще разкъса,

тъй както аз разкъсвам този лист!

Скъсва писмото.

ДЖУЛИЯ

Но той изпраща ви и своя пръстен!

СИЛВИЯ

И срам за него, че ми го изпраща,

защото сам сто пъти ми е казвал,

че дар му е от Джулия! О, не!

От пръста му той вече осквернен е,

но няма моят пръст да го надене!

ДЖУЛИЯ

Благодаря ви!

СИЛВИЯ

Ти? А за какво?

ДЖУЛИЯ

Заради нея. Само щом си спомня

как моят господар я изтерза!

СИЛВИЯ

Нима я знаеш ти?

ДЖУЛИЯ

Какъв въпрос!

Аз просто като себе си я зная

и често стон в гръдта ми е звучал,

изтръгнал се от нейната печал!

СИЛВИЯ

Навярно знае, че Протей я мами?

ДЖУЛИЯ

Досеща се. И затова е скръбна.

СИЛВИЯ

Не е ли тя красива?

ДЖУЛИЯ

Беше нявга!

Когато знаеше, че е любима,

прекрасна беше като вас самата,

но щом занемари огледалата

и свойта маска срещу слънце 24 24 „…свойта маска срещу слънце…“ — по Шекспирово време дамите носели маски от кадифе за защита на лицето от слънчевите лъчи. хвърли,

природата тъй бързо й опърли

челото лилийно и ослани

тъй розите на нейните страни,

че, вярвайте ми, днес е тя на тен

посърнала и смугла като мен!

СИЛВИЯ

А иначе? На ръст например как е?

ДЖУЛИЯ

И в туй е като мене. Ясно помня,

че скоро, като правихме забава

по случай Петдесетиица, играх

заради ролята във нейна рокля 25 25 „…във нейна рокля…“ — в английския театър от XVI век женските роли били играни от млади, още безбради актьори.

и казаха, че ми била стояла

като по мярка. Мойта господарка

горчиво плака този ден, защото

във образа злочест на Ариадна 26 26 Ариадна (мит.) — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла. ,

оставена от подлия Тезей,

аз плаках с тъй естествени сълзи,

че чух я как във залата простена,

и този неин стон се отрази

върху и тъй покъртващата сцена!

СИЛВИЯ

О, тя ще те запомни с благодарност,

добри младежо! Щом си я представя

измамена, забравена, самотна!…

О, господи! Аз вече се разплаках!

Прощавай! Дръж това като награда

за твоята привързаност към нея!

Дава и кесия и излиза.

ДЖУЛИЯ

Ако ви срещне нейде, тя ще знае

да си плати дълга! Каква чудесна,

красива, добродетелна душа!

Като я слушам, мисля си, че може

на камък да удари господаря,

щом тя сърцето си така отваря