Уилям Шекспир - Венецианският търговец

Последна редакция: 2009-01-23 17:43:33

Галеони — вид тежки товарни платноходни кораби, които пренасяли руда от Западните Индий към Испания.

Янус (митол.) — римски бог на входовете и изходите, а също и на времето. Изобразяван с две лица — весело и тъжно, гледащи в противоположни посоки.

Нестор — гръцки вожд от Троянската война, чието име е станало синоним на умъдрена от опита старост.

„…черния ми дроб…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за едно от вместилищата на страстите и смелостта.

„Не назовавай ближния глупец…“ — перифраза на евангелския текст: „Но който рече на брат си «глупец», той ще гори в адския огън.“

„…Катоновата дъщеря“ — Марк Порций Катон, римски общественик (95–46 г. пр.н.е.), е бил пример на стоическа твърдост и висока принципност; той се самоубил след победата на Цезар над републиканската армия, „за да не надживее свободата“. Дъщеря му Порция, жена на Юний Брут, един от убийците на Цезар, също тъй се самоубила след смъртта на съпруга си, като според преданието погълнала шепа жар.

Колхида; Язоновци (митол.) — според легендата Колхида — в днешна Западна Грузия — била в древността владение на цар Еет; тук в една свещена гора висяло, пазено от дракон, чудодейното Златно руно. Гръцкият герой Язон предприел на кораба „Арго“ експедиция към Колхида и с помощта на Еетовата дъщеря, вълшебницата Медея, която се влюбила в него, успял да завладее руното.

Нериса — от италианското nericcia — „черничка, мургавичка“.

Пфалцграф — германска феодална титла (от pfalz — palatium — палат).

Хераклит — гръцки философ, роден в Ефес (500 г. пр.н.е.); материалист от Йонийската школа; по Шекспирово време известен и с това, че уж бил имал меланхоличен характер.

„…и обноските — откъдето му е паднало…“ — намек за страстта към всичко чуждестранно у младите английски дворяни от Шекспирово време, противоречаща с бедността на езиковите им познания.

„…и той за една…“ — политически намек за противоречията между Англия и Шотландия по Шекспирово време и за поведението на Франция, която обещавала подкрепа на Шотландия.

Сивила; Диана (митол.) — Сивила — нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочута от тях била според легендата кумейската Сивила (от гр. Куме в Южна Италия), която доживяла до седемстотин-годишна възраст; Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

Риалто — площад във Венеция — на времето средище на търговския живот.

„…заключил със заклинания бесовете…“ — намек за един текст от евангелието, в който се разказва за това как Исус изгонил дявола от двамина, обладани от него, и го отпратил с едно стадо свине.

Митар (библ.) — събирач на данъци в древна Юдея. Евангелието разказва как Исус защитил митаря от презиращите го учени и фарисеи.

„…за глезена един път да го пипна…“ — професионален термин на борците от Шекспирово време.

Яков (библ.) — един от праотците на еврейското племе; син на Исак.

„…яловото злато…“ — отзвук от Аристотеловия текст, казващ, че златото — за разлика от живите същества — не можело да се плоди.

Фунт — английска мярка за тегло — около половин килограм.

„…Праотче Аврааме…“ (библ.) — Авраам — първият от патриарсите на евреите, родоначалник на племето.

„…тъмната ливрея…“ — става дума за мургавата кожа на мароканския принц.

Феб (митол.) — друго име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология — бог на слънцето и изкуствата.

Сюлейман Великолепни (ист.) — Сюлейман II (1495–1566 г.) — турски султан, при когото Отоманската империя достигнала най-голямото си могъщество, завоевател на Сърбия и Унгария.

Лихас (митол.) — роб на Херкулес, прочутия герой от гръцката митология. Херкулес го хвърлил в морето, защото от неговите ръце получил ризата, пропита с отровната кръв на кентавъра Нес, която му донесла смъртта.

Алкид (митол.) — т.е. „от Алкеевия род“ — става дума за Херкулес, който бил осиновен от таванския цар Амфитрион, син на Алкей.