Уилям Шекспир - Венецианският търговец

и изпрати свирачите навън!

Стефано излиза.

Как сладко дремят лунните лъчи

върху тревите. Тук да спрем! И нека

мелодия да се прокрадне лека

в ушите ни! Нощта и тишината

за сладостни съзвучия подхождат.

Виж, Джесика, как куполът небесен

обсипан е със късчета от злато.

Дори най-дребното от тях, когато

се движи, чуй, издава собствен звук 52 52 „…издава собствен звук…“ и т.н. — картина, свързана с учението на питагорейците за хармонията на небесните сфери. Според това учение светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени подвижните звезди и които от своя страна били включени в обхващащата цялата вселена сфера на неподвижните звезди. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

в съзвучие със хора многореден

от ангели с усмихнати очи!

Не чувстваш ли? И в нас тоз хор звучи,

ала душите ни, докато са

във глината на тленното, гласа

не могат да си чуят и ний само

в минути съвършени като тази

по нещо подозираме, че пеят.

Влизат Свирачи.

Със нежен звук луната залюлейте

и нека той, до идещата стигнал,

я привлече към чакащия дом!

Музика.

ДЖЕСИКА

От музиката все ми става тъжно!

ЛОРЕНЦО

Защото си чувствителна към нея.

Тъй както впрочем е и всичко живо.

На всеки е известно, че когато

табун жребци, незнаещи юзда,

развели гриви, с цвилене и тропот

се носят, накъдето ги подкара

заврялата им кръв, и изведнъж

дочуят звук, от рог или от друг

случаен инструмент, във тоз момент

се спират изведнъж, предат с уши

и пълният им с дива лудост поглед

в миг става кротък под добрата сила

на музиката. Да, ако Орфей,

според поета, трогвал е дори

потоци, дървеса и канари,

то е, защото няма същество

така безчувствено, сурово, грубо,

че музиката, временно поне,

да не изправи нрава му. Така е:

човекът, който музика не знае

и не трепти от нежния й трепет,

способен е на подлост и грабеж,

душевните му подтици са мрачни,

а страстите му черни — като пъкъл —

не вярвай на такъв!… Но слушай, слушай!

Появяват се отдалеч Порция и Нериса.

ПОРЦИЯ

Онази светлинка е в моя дом.

Уж малка свещ, а хвърля лъч дотука.

Тъй в мрачен свят блести доброто дело!

НЕРИСА

Ала когато светеше луната,

не виждахме свещта.

ПОРЦИЯ

Тъй всяка слава

пред слава по-голяма избледнява.

Заместникът сияе като крал,

докато дойде кралят. Миг след туй

самият той в монарха си се влива

като поток в море… Чуй, нейде свирят!

НЕРИСА

Синьора, туй са нашите свирачи.

ПОРЦИЯ

Наистина са те! Как всяко нещо

си има своето „кога“ и „где“!

Не помня тъй да са звучали денем!

НЕРИСА

Това е сигурно от тишината.

ПОРЦИЯ

Да, да. Еднакво пеят кос и врана,

щом слушаме разсеяно. И мисля,

че ако славеят би пял не нощем,

а през деня, сред гъши кряк, би минал

за брат на щиглеца. Със всичко тъй е:

не знам дали изобщо може нещо,

макар да го изглаждаме най-вещо,

оценка за завършеност да вземе,

не бъде ли извършено навреме.

Но тихо! Стига музика! Луната

заспа в Ендимионовото ложе 53 53 „…Ендимионовото ложе…“ (митол.) — красивият овчар Ендимион бил осъден от Зевса, ревнуващ Юнона, на вечен сън. Диана, влюбена в него, го отнесла в една планинска пещера, където го посещавала нощем, за да го целува в съня му. .

Не я будете!

Музиката се прекъсва.

ЛОРЕНЦО

Туй са те! Познавам

гласа на Порция!

ПОРЦИЯ

Позна ме, както

слепецът кукумявката познава

по грозния й звук.

ЛОРЕНЦО

Добре дошла

във своя дом, прекрасна господарко!

ПОРЦИЯ

Ний молихме се нашите мъже

да имат щастие и сме с надежда,

че бог им го е дал. Дали са вече

пристигнали във къщи?

ЛОРЕНЦО

Още не,

но известиха ни, че скоро идват.

ПОРЦИЯ

Нериса, влез в дома и на слугите

кажи, че трябва всички да забравят

за нашето отсъствие! Лоренцо

и Джесика, вий също — нито дума!

Тръбен звук.

ЛОРЕНЦО

Това е вашият съпруг, синьора.

Разчитайте на нас. Не сме бъбриви.

ПОРЦИЯ

Как светла е нощта! Като че ли

е ден, но малко болен; ден, във който

е слънцето зад млечна пелена.

Влизат Басанио, Антонио, Грациано и Свита.

БАСАНИО

През нощите и тук ще бъде светло

като при антиподите 54 54 Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо. , ако