Уилям Шекспир - Венецианският търговец

ДОЖЪТ

За да почувстваш, че духът ни друг е

от твоя дух, преди да си замолил,

живота подаряваме ти, Шейлок.

Разбира се, едната половина

от твойто състояние ще вземе

Антонио, но тази на хазната,

покаеш ли се, можем да превърнем

във дребна глоба.

ПОРЦИЯ

Да, но само нея.

Антонио ще си получи свойто.

ШЕЙЛОК

Тогава ми вземете и живота!

Защо ми е! Вий вземате дома ми,

издърпвайки опорния му стълб!

Живота ми ще рухне цял, когато

отнемете ми средствата за него!

ПОРЦИЯ

Антонио, дали ще се смилите?

ГРАЦИАНО

Да, той ще му даде въже безплатно!

АНТОНИО

Щом ваша светлост и съдът почтен

му давате едната половина,

то моля другата да се припише

на мен, за да я връча, както следва,

подир смъртта на Шейлок във наследство

на младия венецианец, който

избяга неотдавна с дъщеря му.

Но туй при две условия: тоз тука

да се покръсти в знак на благодарност;

и с писмен документ да се обвърже,

че ще остави след смъртта си всичко

на дъщеря си Джесика и зет си

Лоренцо.

ДОЖЪТ

Ще го стори, инак ние

от него милостта си ще оттеглим.

ПОРЦИЯ

Евреино, приемате ли туй

решение?

ШЕЙЛОК

Приемам.

ПОРЦИЯ

Документът

да се състави и скрепи със подпис!

ШЕЙЛОК

Пуснете ме да си вървя. По-после

пратете го дома. Ще го подпиша.

Не съм добре.

ДОЖЪТ

Върви си, но внимавай!

ГРАЦИАНО

Да съдех аз, не би си ти откупил

душицата с един църковен купел —

тогава вместо кръстници двамина

съдебни засрдатели дузина

чрез мазен клуп, а не чрез свят съсъд

нагоре щяха да те извисят!

Шейлок излиза.

ДОЖЪТ

Любезни докторе, ще бъде чест

за нас, ако приемете таз вечер

да ни гостувате.

ПОРЦИЯ

О, ваша милост,

довечера ще трябва да пътувам

към Падуа. Дълбоко съжалявам.

ДОЖЪТ

Повярвайте, и ние също. Сбогом!

Антонио, признателен бъдете

на доктора. Вий доста му дължите.

Излиза, следван от Членовете на съда и Свитата.

БАСАНИО

Любезни докторе, без вас ний двама

с приятеля ми бихме изтърпели

присъда страшна и затуй ви молим:

вземете трите хиляди дуката,

които на евреина дължехме,

в награда за блестящия си труд!

АНТОНИО

Подир което пак ще сме ви длъжни

и винаги готови за услуга.

ПОРЦИЯ

Благодаря. Един успешен ден

от себе си е сам възнаграден

и туй, че вий се движите свободно,

ми плаща пребогато. Мисля даже,

че вземам толкова за първи път.

И тъй, не ме забравяйте, синьори.

Довиждане и всичко най-добро!

БАСАНИО

Не, докторе! Простете, че упорствам!

Пари не щете — приемете нещо

против забрава, не като заплата!

Недейте се обижда и недейте

отблъсва този знак на благодарност!

ПОРЦИЯ

Пред толкоз настояване ще трябва

да ви отстъпя.

Към Антонио.

Тез ръкавици

бих взел за спомен.

Към Басанио.

А от вас тоз пръстен.

Вий дръпвате ръката си? Защо?

Аз искам само туй. Не си представях,

че вий ще ми отвърнете със отказ.

БАСАНИО

Но този пръстен… Той не струва нищо…

Ще бъде срам за мен да ви го дам!

ПОРЦИЯ

Но аз не искам друго! Изведнъж

до щя ми се да имам тъкмо него!

БАСАНИО

Ще ви призная: той за мене има

особена цена. Аз бих ви дал

най-скъпия в града. Ще го издиря

с обява, с глашатай! Но само този

ми оставете!

ПОРЦИЯ

Виждам, че сте щедър

на думи и скъперник на дела.

Научихте ме първо как се проси

и после как на просяк се отказва!

БАСАНИО

Не, докторе, той дар е от жена ми

и аз й дадох клетва, че не ще го

сменя, загубя или подаря!

ПОРЦИЯ

Познат предлог, послужил на мнозина

в подобни случаи. Ако е умна,

жена ви няма да се сърди толкоз,

щом кажете й за каква услуга

сте подарили нейния подарък.

Но както и да е! Бъдете здрави!

Излиза, следвана от Нериса.

АНТОНИО

Приятелю, дарете му го! Нека

това, че ме спаси от смърт, надвие

заповедта на вашата съпруга!

БАСАНИО

Дръж, бързо настигни го, Грациано!

Предай му пръстена и убеди го

да дойде у Антонио със теб!

Грациано излиза.

Ний също да отседнеме у вас,

а утре с къдрав бриз във ранен час

ще литнем, окрилени, към Белмонте!

Излизат.

Улица във Венеция.

Влизат Порция и Нериса.

ПОРЦИЯ

Върви в дома на Шейлок. Нека той

под документа сложи своя подпис.

Лоренцо, вярвам, ще му се зарадва.