Уилям Шекспир - Венецианският търговец

по-лесно злия вълк ще убедите

да върне сам отвлеченото агне,

по-лесно ще принудите гората

да не бучи при порива въздушен,

да, всичко туй по-лесно ще ви бъде

да свършите, събрано на едно,

отколкото със малко да смекчите

сърцето му еврейско! Затова,

Басанио, недейте му предлага

каквото и да е и нека следва

процесът своя ход, дорде получим

той свойто и аз свойто!

БАСАНИО

Ето тук

наместо три — шест хиляди дуката!

ШЕЙЛОК

Шест хиляди! Да бе насечен всеки

от тях на шест и всяка шеста част

да станеше дукат, аз пак не бих

ги взел пред неустойката!

ДОЖЪТ

А как,

на милост божа ти ще се надяваш,

като самият милост не познаваш?

ШЕЙЛОК

От що да се боя, щом зло не правя?

Самите вие нямате ли роби,

които като най-презрян добитък —

магарета или коне впрегатни —

за тежък труд използвате, защото

сте ги платили? Ако аз ви кажа:

„Пуснете ги! Женете ги за своите

наследнички! Защо да се потят

под тежестта? Защо и те да нямат

легла от пух, небцето си и те

да не услаждат с ястия отбрани?“

Ще кажете: „Но робите са наши!“

И аз ви казвам: Този фунт месо

е мой, платен от мен, и аз съм прав

да си го искам. Ако той ми бъде

отказан тука, срам за този съд,

позор за венецианските закони!

Аз диря правосъдие и питам:

дали ще го получа, или не?

ДОЖЪТ

Съдът отлага се, додето дойде

Беларио, юристът падуански,

когото сме поканили нарочно

да се произнесе по този случай.

СОЛАНИО

От Падуа пристигна току-що

вестител, ваша светлост.

ДОЖЪТ

Нека влезе!

БАСАНИО

Антонио! Главата горе! Дръж се!

Ще дам на тоз евреин всичко свое —

и кости, и месо! — преди да вземе

за моя заем капка кръв от теб!

АНТОНИО

Не, аз съм заразената овца

от стадото, за ножа само годна;

плодът размекнат, който пада първи

от клонката. И нека бъде тъй!

Ти можеш само да останеш жив,

за да напишеш епитаф горчив

над гроба ми.

Влиза Нериса, преоблечена като писар.

ДОЖЪТ

От Падуа щом идеш,

Беларио навярно те изпраща.

НЕРИСА

Да, ваша светлост, и със мене своите

приветствия.

Подава му писмо. Дожът го отваря и зачита.

ГРАЦИАНО

Евреино, защо

си точиш ножа толкова усърдно

о тока на обувката?

ШЕЙЛОК

По-лесно

да реже неустойки!

ГРАЦИАНО

Не о тока —

точи го о душата си жестока!

По острота пред нея той отстъпва:

с тъй тънко острие е тя, че даже

секирата на градския палач

не й е равна! Казвай, ни една ли

молба до тебе не намира достъп?

ШЕЙЛОК

От твоя ум родена, ни една!

ГРАЦИАНО

Презрян копой! Това, че съществуваш,

разклаща християнската ми вяра

и кара ме да вярвам с Питагора,

че могат животинските души

в човешките тела да се преселват 44 44 „…в човешките тела да се преселват…“ — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно. .

Душата ти, преди да стане твоя,

била е скрита в тялото на вълк,

обесен за разкъсване на хора 45 45 „…обесен за разкъсване на хора…“ — в Средновековието са бивали осъждани на смърт не само хората, но и зверовете, извършили „човекоубийство“. ,

но с вой отскубнала се е от клупа,

открила те е в грешната утроба

на майка ти и вляла се е в тебе,

за да израснеш звяр в човешки вид!

ШЕЙЛОК

Със викане не се изтрива подпис

на полица. Не си дери гласа

и острите си думи запази

за други спор. Аз диря свойто право.

ДОЖЪТ

В това писмо Беларио ни пише,

че препоръчва на съда един

млад мъдър правник. А къде е той?

НЕРИСА

Тук близо, ваша светлост, и очаква

от вас да го допуснете в съда.

ДОЖЪТ

Със радост. Нека идат неколцина

да го поканят най-учтиво тук!

В туй време ний ще разгласим пред всички

писмото на Беларио. Четете!

ПИСАР (чете)

„Имам чест да известя Ваша Светлост, че писмото Ви ме завари тежко болен. Но когато пристигна Вашият пратеник, у дома се намираше на приятелско посещение един млад римски доктор по правото на име Балтазар. Аз го запознах със спора между евреина и търговеца Антонио и ние по този повод разровихме доста книги. Той знае моето становище, което — разработено допълнително от неговата ученост, чиято широта не мога да възхваля достатъчно — ще изложи пред Вас, като запълни по този начин моето принудително отсъствие. Нека малкият брой на годините му не намали Вашето доверие към него, тъй като до днес не съм виждал тъй младо на възраст тяло да носи тъй стара по мъдрост глава. Предоставям го на любезния ви прием, убеден, че изпитанието ще го представи по-добре, отколкото могат да сторят това моите думи.“