Уилям Шекспир: Венецианският търговец

ДОЖЪТ НА ВЕНЕЦИЯ

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ, АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ — годежници на Порция

АНТОНИО — венециански търговец

БАСАНИО — негов приятел, годежник на Порция

ГРАЦИАНО, САЛЕРИО, СОЛАНИО — приятели на Антонио и Басанио

ЛОРЕНЦО — любим на Джесика

ШЕЙЛОК — евреин-лихвар

ТУБАЛ — евреин, негов приятел

ЛАНЧИЛОТО ГОБО — смешник, слуга на Шейлок

СТАРИЯТ ГОБО — баща на Ланчилото

ЛЕОНАРДО — слуга на Басанио

БАЛТАЗАР, СТЕФАНО — слуги на Порция

ПОРЦИЯ — богата наследница

НЕРИСА — нейна прислужница

ДЖЕСИКА — дъщеря на Шейлок

Венециански благородници, Членове на съда, Тъмничар, Слуги и други.

Място на действието: Венеция и Белмонте — местност, недалеч от нея, на твърдата земя.

Улица във Венеция.

Влизат Антонио, Салерио и Соланио.

АНТОНИО

Наистина не знам защо съм тъжен.

Измъчва ме това неясно чувство

и чувствам, че и вас измъчвам с него,

но де съм я прихванал таз тъга,

в какво се крие нейната причина,

недоумявам и съм тъй объркан,

че себе си не мога да позная.

САЛЕРИО

Умът ви по моретата се мята,

там, дето тежките ви галеони 1 1 Галеони — вид тежки товарни платноходни кораби, които пренасяли руда от Западните Индий към Испания.

като велможи или богаташи,

участващи във пъстроцветен празник,

поглеждат отвисоко дребосъка

на корабчетата, които бързат

поклони да им сторят до водата,

когато те, платна издули гордо,

тържествено минават покрай тях.

СОЛАНИО

Да имах толкоз стоки по морето,

повярвайте, синьор, и аз бих бил

при тях със ум и чувства постоянно:

през миг — през два тревици щях да скубя,

да проверявам вятъра; по карти

убежища и пътища бих търсил;

и всяко нещо, криещо опасност

за стоката ми, несъмнено би ме

изпълвало с тъга!

САЛЕРИО

А моят дъх,

в лъжицата щом духна, би охлаждал

не гозбата, а мене с мисълта

за туй, каква щета ми би нанесъл

един по-силен вятър във морето;

видът на пясъчния ми часовник

ми би рисувал плитчини и моя

„Свети Андрей“, заровил кил във тях

и скършил най-високата си мачта,

за да целуне гроба си; във черква

видът на камъка й би ми спомнял,

че има някъде скали опасни,

от чийто допир крехкият ми кораб

могъл би да подправи океана

със моя чер пипер и да наметне

талазите му с моите коприни!

Накратко, все бих мислил колко лесно

сега си всичко, а след малко — нищо.

Но знаейки, че мисля за това

не би било мислимо да не зная

какво ме прави тъжен! Хайде де!

Антонио, туй, дето ви измъчва,

се казва не тъга, а търговия.

АНТОНИО

Не, моите товари не пътуват

в една посока и в единствен трюм,

пък и богатството ми не зависи

от изхода на таз година само.

Не, не заради стоки съм печален.

СОЛАНИО

Тогава сте се влюбили.

АНТОНИО

Фу, глупост!

СОЛАНИО

И туй не е? Тогава нека кажем,

че тъжен сте, понеже не сте весел,

тъй както, ако скачахте от радост,

вий бихте обяснили, че сте весел,

понеже не сте тъжен. Таз Природа —

кълна се в двата образа на Янус 2 2 Янус (митол.) — римски бог на входовете и изходите, а също и на времето. Изобразяван с две лица — весело и тъжно, гледащи в противоположни посоки. ! —

създава същества невероятни:

едни, очи присвили, само чакат

да се засмеят, както папагалът

се весели при тъжен звук на гайда,

а други пък оцетен вид запазват,

дори мъдреца Нестор 3 3 Нестор — гръцки вожд от Троянската война, чието име е станало синоним на умъдрена от опита старост. да им каже,

че смешката си заслужава смях.

Влизат Басанио, Лоренцо и Грациано.

Но вашият Басанио пристига

със Грациано и Лоренцо. Сбогом!

На по-достойни ще ви поверим.

САЛЕРИО

Аз бих останал да ви поразсея,

но май кръгът височък е за мене.

АНТОНИО

Не, той за вас съвсем не е висок,

но сделки ви зоват и тоз предлог

използвате.

САЛЕРИО

Здравейте, господа!

БАСАНИО

„Здравейте“, но изчезнахте съвсем!

Кога за весел пир ще се сберем?

САЛЕРИО

В свободно време винаги сме ваши!

Салерио и Соланио излизат.

ЛОРЕНЦО

Намерихте приятеля си, тъй че

ний тръгваме, Басанио. На обед

сме заедно, нали?

БАСАНИО

Не съм забравил.

ГРАЦИАНО

Синьор Антонио, защо цените