Уилям Шекспир - Венецианският търговец

ШЕЙЛОК

Тогаз побързайте и съставете

с нотариуса веселия текст.

В туй време аз ще събера парите,

за малко ще отскоча в своя дом,

оставен на един пазач-разбойник,

и ще съм там.

АНТОНИО

Не се бави, добри

израилтянино!

Шейлок излиза.

По-мил е станал.

Току-поглеж, преминал към Христа!

БАСАНИО

Не вярвам на евреин в милостта!

АНТОНИО

Бъди спокоен! Подир месец-друг

флотилията ми ще бъде тук!

Излизат.

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Тръбен звук. Влизат Мароканският принц

със Свитата си, Порция, Нериса и Слуги.

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Недейте ме отблъсква затова, че

облечен съм във тъмната ливрея 22 22 „…тъмната ливрея…“ — става дума за мургавата кожа на мароканския принц.

на палещото слънце, със което

съседи сме и сродници най-близки.

Повикайте най-светлия красавец

от Севера, където Феб 23 23 Феб (митол.) — друго име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология — бог на слънцето и изкуствата. напразно

топи висулките, да се порежем

и видим кой е с по-червена кръв!

Кълна ви се, че смуглият ми образ

е стряскал не един храбрец и мамил

не малко хубавици в моя край.

Не бих си променил цвета освен

за да спечеля вас, кралице дивна!

ПОРЦИЯ

Повярвайте, аз водя се не само

от придирчивия момински поглед,

а жребият и тъй ми е пресякъл

възможността свободно да избирам;

но ако бащините ум и опит

не бяха ме обвързали да стана

жена на оня, който ме спечели

по начина, известен вече вам,

вий, тъмни принце, в чувството ми бихте

били тъй светъл, както всеки друг.

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Благодаря! Водете ме към трите

ковчежета! Кълна се в ятагана,

посякъл не един персийски шах

и в цели три сражения надвил

самия Сюлейман Великолепни 24 24 Сюлейман Великолепни (ист.) — Сюлейман II (1495–1566 г.) — турски султан, при когото Отоманската империя достигнала най-голямото си могъщество, завоевател на Сърбия и Унгария. ;

наддръзнал бих най-дръзкото сърце,

надсвяткал бих най-святкащия поглед,

от тигрица сукалчето бих грабнал

и срещнал бих без страх очи в очи

лъва, когато рика и фучи

от жад за кръв! — Туй всичко бих извършил

да имам вас, пленителна синьора!

Ала когато Херкулес и Лихас 25 25 Лихас (митол.) — роб на Херкулес, прочутия герой от гръцката митология. Херкулес го хвърлил в морето, защото от неговите ръце получил ризата, пропита с отровната кръв на кентавъра Нес, която му донесла смъртта.

чрез зарове ще определят кой

от тях да бъде гръцкият герой,

уви, уви, по-силен зар могла би

да хвърли по-безсилната ръка

и мощният Алкид 26 26 Алкид (митол.) — т.е. „от Алкеевия род“ — става дума за Херкулес, който бил осиновен от таванския цар Амфитрион, син на Алкей. ще е така

надвит от хилавия си прислужник!

Ах, знам, и аз, от сляпата Фортуна 27 27 Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

подведен, бих могъл да не улуча

това, което друг, не тъй достоен,

могъл би да постигне, и след туй

във мъки да умра!

ПОРЦИЯ

От вас зависи

или да се откажете от избор,

или във храма клетва да дадете,

че нямате ли в жребия успех,

безбрачието ще ви бъде жребий.

Така че помислете си!

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Аз мислих!

Водете ме към жребия, веднага!

ПОРЦИЯ

Не, първо в храма — жребият следобед.

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Следобед, да! Помагай ми, всевишни!

Какъв за мен ще бъде този ден,

дали проклет, или благословен?

Тръбен звук. Излизат.

Улица във Венеция.

Влиза Ланчилото Гобо 28 28 Гобо — от италианското gobbo — гърбав; име, заимствано от италианската комедия. .

ЛАНЧИЛОТО

Не, не, никаква съвест не може да ми забрани да побягна от този евреин, господаря ми! Дяволът ме дърпа за лакътя и току ме изкушава: „Гобо! — вика. — Ланчилото Гобо, мили Ланчилото!“ или „Мили Гобо!“, или „Миличък ми Ланчилото Гобо, плюй си на петите и да те няма! Беж оттука, ти казвам!“ Но пък пустата му съвест стои от другата ми страна и казва: „Недей, честни Ланчилото, не бързай, честни ми Гобо!“ или, както казах, с цялото ми име: „Честни ми Ланчилото Гобо, не бягай, защото хорското презрение ще те настигне!“ Добре, ама и дяволът не се дава. „Драсвай! — вика. — Драсвай, духвай или офейквай, бога ми — вика дяволът, — но тука да те няма вече!“ Хубаво, ама и съвестта, като увиснала на шийката на сърцето ми и като зашепнала: „Честни Ланчилото, не забравяй, че си син на честен баща…“ или по-скоро „на честна майка“, защото баща ми беше малко по онази част, имаше си и той… но хайде да не разправяме… та съвестта ми казва, значи: „Ланчилото, не мърдай!“, „Мърдай, и то веднага!“ — вика дяволът. „Да не си мръднал!“ — казва съвестта. „О, съвест, ти добре ме съветваш!“ — казвам на съвестта. „Дяволе, ти добре ме учиш!“ — казвам на дявола. И не знам какво да направя, защото, ако послушам съвестта си и остана при евреина, той — прости ми, господи! — е истински дявол и значи аз ще служа дяволу, а ако избягам от него, това значи, че съм послушал оня, другия, който пък е самият дявол, прости ми още веднъж, господи! И все пак евреинът, ако съдим по съвест, е такова въплющение дяволско, че съвестта ми трябва да е просто безсъвестна, щом ми предлага да остана при него. Да, неприятелят ми дава по-приятелски съвет. Бягам, драсвам, дяволе, краката ми са на твоите заповеди!