Уилям Шекспир - Веселите уиндзорки

Влизат мистрис Пейдж, мистрис Форт и доктор Кайус.

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Помнете, господин докторе, дъщеря ми е в зелено! Като стане време, хванете я за ръката, бягайте към дома на викария и там претупайте обреда! Хайде, вървете напред! Ние двете трябва да пристигнем заедно.

ДОКТОР КАЙУС

Аз знае какво да прави. Adieu!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Сбогом, господин докторе!

Доктор Кайус излиза.

Мъж ми май няма толкоз да се радва на подигравката с Фалстаф, колкото ще се ядоса от венчавката на дъщеря ни. Но нищо — по-добре малко караница, отколкото много мъки.

МИСТРИС ФОРТ

Къде са Ана с феите и оня уелски таласъм, отец Хю?

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Сгушили са се в един трап до Хърновия дъб с потулени свещи. Когато ние се срещнем с Фалстаф, те ще се разтичат с тях в тъмното.

МИСТРИС ФОРТ

Здравата ще се уплаши, сигурна съм!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

И да не се уплаши, ще го направим за смях; пък ако се уплаши, смехът ще е двоен!

МИСТРИС ФОРТ

Ще има да ни помни!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

На всички жадни за наслада

такваз награда им се пада!

МИСТРИС ФОРТ

Време е! Към дъба, към дъба!

Излизат.

Близо до парка.

Влизат отец Евънс, преоблечен като таласъм, и други Феи и Духове.

ОТЕЦ ЕВЪНС

Тук, тук, духчета! Припкай, припкай, феички! И помнете ролите си! Не се пойте! Всички с мен в трапа и като ви дам знак, правете, каквото ви казах! Припкай, припкай, феички! Тук, тук, духчета!

Излизат.

В парка, край Хърновия дъб.

Влиза Фалстаф, преоблечен като Хърн, с еленови рога на главата.

ФАЛСТАФ

Уиндзорският часовник би дванайсет! Настъпва дългочаканият миг! О, помогнете ми, сластолюбиви богове! Зевсе, спомни си как заради Европа се превърна в бик 71 71 „…се превърна в бик…“ (митол.) — Зевс — върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит. ! От много страст чак рога ти покараха! О, всесилна любов, която правиш от животното човек и от човека — животно! Спомни си, Зевсе, как взе образа на лебед, за да обладаеш Леда 72 72 „…за да обладаеш Леда…“ (митол.) — Зевс съблазнил дъщерята на етолийския цар Тестий — Леда, като й се явил в образа на лебед. . О, всемогъща любов, която можеш от един бог да направиш гъсок! Каква сила — да накараш едно божество толкоз да обича, че да стане на добиче, толкоз от любовта да е пернато, че да стане на пернато! А щом безсмъртните просто пощръкляват, какво остава за нас, простосмъртните! Колкото до мен, ето ме — уиндзорски елен, и то навярно най-тлъстият в цялата гора! О, Зевсе, охлади ме малко, че както съм се разгонил, лойта ми ще се стопи до капка!… Някой иде! Моята самка?

Влизат мистрис Форт и мистрис Пейдж.

МИСТРИС ФОРТ

Сър Джон? Вие ли сте, елене мой, рогачо мой горди?

ФАЛСТАФ

О, кошутко моя черноопашатичка! Нека бръмнат рояци испански мухи, нека валят мандрагори, град да бие от индийски картофи, вихри да бушуват от захарни целувки, да се леят от небето сиропи, аромати и любовни зарзавати — не ме е страх: тук ще се свра!

МИСТРИС ФОРТ

Но с мен, мили мой, е и мистрис Пейдж!

ФАЛСТАФ

Тогава разделете ме по бракониерски: за всяка по бут, за пазача на парка — плешките, задницата — за мен, а рогата — за мъжете ви! Е, не съм ли отличен ловец, а? Не говоря ли като самия Хърн? Този път Купидон 73 73 Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната. си е поправил поведението и ще ме възнагради за всички мъки. Духът на Хърн ви приветства, красавици!

Шум зад сцената.

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Божичко, какъв е този шум?

МИСТРИС ФОРТ

Прости, господи, греховете ни!

МИСТРИС ПЕЙДЖ и МИСТРИС ФОРТ

Да бягаме!

Избягват.

ФАЛСТАФ

Явно сатаната не иска да съгреша от страх, че маста ми ще му подпали преизподнята! Инак защо постоянно ще ми се пречка?

Влизат — със запалени свещи — отец Евънс, преоблечен, както преди; Ана Пейдж, мистрис Скокли като царица на феите; Пистол като Пък 74 74 Пък (или Хобгоблин) — нарицателно име на малките пакостливи духове от старите английски поверия. Използван от Шекспир в „Сън в лятна нощ“. ; Децата като феички и духчета.

МИСТРИС СКОКЛИ

Феи леки и прозирни,