ФЕНТЪН
Хазаино, разказвал съм ти често
за своята любов към Ана Пейдж
и за това, че тя ми отговаря —
доколкото от нея туй зависи —
със искрена взаимност. Туй писмо,
което днес ми прати тя, навярно
ще те учуди, но шегата странна,
описана във него, толкоз тясно
преплетена е с нашия въпрос,
че невъзможно е да се изложат
едно без друго тези две неща.
Шегата се върти около Фалстаф
Изважда писмо.
и ето я в подробности: Таз нощ
между дванайсет и един часа
се готви тайно весела забава
край Хърновия дъб. А мойта Ана
ще бъде също там като царица
на феите. И във такъв костюм,
сред суматохата и тъмнината,
баща й нагласил е мистър Хаплю
да я открадне и откара в Итън,
със цел набързо там да се венчаят.
Тя дала е съгласие. Обаче
и майка й си има свой кроеж —
противница на брака с Хаплю, тя
е нагласила оня френски доктор
да отвлече във мрака дъщеря й
и с нея брак да сключи във дома
на местния викарий. Ана скромно
е обещала и на доктор Кайус.
При туй, съгласно плана на бащата,
тя трябва да е в бяло, за да може
по туй да я узнае мистър Хаплю
и тайно да я вземе за ръка;
а майка й е казала да бъде
в зелена рокля с ленти във косите,
та докторът по тях да я познае
и леко по ръката да я щипне.
ХАЗАИНЪТ
Хитруша! И кого от тези двама,
баща си или майка си залъгва?
ФЕНТЪН
И двамата. Затуй стори така, че
подир дванайсет в черквата да чака
свещеник, който тайно да обвърже
във свят съюз две любещи сърца.
ХАЗАИНЪТ
Съгласен! Вие давайте момата —
свещеника го имате от мен!
ФЕНТЪН
А ти вземи това сега в предплата,
остатъкът ще звънне подир ден!
Излизат.
Стая в хана „Пра Жартиерата“.
Влизат Фалстаф и мистрис Скокли.
ФАЛСТАФ
Стига приказки! Върви! Щом съм казал — ще дойда. За трети път. Дано нечетното число ми помогне! Върви, върви! Казват, че нечетните спонасяли при раждане, умиране и други начинания.
Бягай!
МИСТРИС СКОКЛИ
Хубаво! Ще ви намеря верига. И за рогата не се безпокойте!
ФАЛСТАФ
Бягай, ти казвам! Времето тече! Да ти видя гърба!
Мистрис Скокли излиза.
Влиза, преоблечен, Форт.
Здравейте, мистър Брод! Мистър Брод, тази нощ или никога! Бъдете към дванайсет часа в парка при Хърновия дъб и ще видите чудеса!
ФОРТ
Защо? Не бяхте ли вчера на срещата, която тя ви беше дала?
ФАЛСТАФ
Бях, мистър Брод, но отидох, какъвто ме виждате — жалък старец, а се върнах жалка баба. В този мизерник Форт, мистър Брод, се е заврял най-хитрият от всички демони на ревността, които някога са обладавали умопомрачени хора! Ще ви призная, мистър Брод, че той ми хвърли един невероятен бой! Но това, защото се бях преоблякъл като жена. Иначе като мъж, мистър Брод, мен не може да ме уплаши и Голиат, защото, ако той е имал копие като кросно, аз пък знам, че животът е совалка… 70 70 „… Голиат… совалка…“ (библ.) — Голиат е огромният филистимянски воин, който извикал на двубой най-силните от евреите и бил убит от юношата Давид; за него се казва, че копието му било дебело като кросно; совалка — парафраза на пасаж от книгата на Йов: „Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача.“
Но сега бързам. Придружете ме и ще ви разкажа всичко, мистър Брод! От времето, когато скубех перата на гъските, бягах от училище и шибах пумпали, бях забравил какво значи да те пердашат! Елате! Ще ви разправя интересни работи за този Форт! Тая нощ ще му платя за всичко и ще ви дам женичката му в ръцете. Чудеса има да стават, мистър Брод! Да вървим!
Излизат.
В Уиндзорския парк.
Влизат Пейдж, Плиткоу и Хаплю.
ПЕЙДЖ
Насам, насам! Ще се скрием в рова на замъка и там ще чакаме, докато видим светлинките на духовете. Сине Хаплю, да не пропуснеш дъщеря ми!
ХАПЛЮ
Няма, татко! Аз приказвах с нея и си уговорихме една условна дума. Тя ще бъде в бяла рокля и аз като й кажа: „Му-у-у!“, тя ще ми отговори: „Бе-е-е!“ и по това ще се познаем.
ПЛИТКОУ
Хубаво. Но защо са ви тези „му-у-у“ и „бе-е-е“ — и така по бялото ще я различиш!
Бие часовник.
Десет е!
ПЕЙДЖ
Нощта е тъмна — тъкмо за духове и блуждаещи пламъчета! Номерът ще стане чудесен, да не чуе дяволът! Пък и да чуе, нали него — рогатия — сме тръгнали да ловим! Хайде, след мен!
Излизат.
Близо до парка.
Читать дальше