Уилям Шекспир - Веселите уиндзорки

ПЕЙДЖ

Защо не сте със мистър Хаплю, дъще?

МИСТРИС ПЕЙДЖ (настрани)

Защо си изиграла доктор Кайус?

ФЕНТЪН

Не я мъчете! Ще ви кажа всичко:

вий готвехте за нея срамен брак

против желанията на сърцето,

а ние, обещали се отдавна,

неразторжимо свързахме се днес.

Грехът на дъщеря ви е безгрешен

и никой няма право да я съди

за непокорство, хитрост и измама,

щом тя благодарение на него

избягва хилядите грехове,

които носи бракът по принуда!

ФОРТ

Какво стоите като вкаменени?

По воля божия човек се жени!

Земите ни избира ги парата —

жените ни раздава ги съдбата!

ФАЛСТАФ

Много се радвам, че целихте мен, а пък стрелата ви се отплесна към вас!

ПЕЙДЖ

Е, няма как! Да бъде ваша, Фентън!

Приемам неизбежното с усмивка!

ФАЛСТАФ

Или както казваме ние, ловците: „Нощна хайка дивеч не подбира.“

МИСТРИС ПЕЙДЖ

И аз не ще упорствувам тогава.

Щастливи дни небето да ви дава!…

Съпруже, нека идем у дома ни —

край весел огън, пред пенливи кани

да си припомним славната шега

с кошове, фусти, феи и рога…

И вий, сър Джон…

Да, той си заслужава —

рече ли нещо, непременно става.

Сър Джон, с успеха си бъдете горд:

днес мистър Брод ще спи със мистрис Форт

Излизат.

© 1998 Валери Петров, превод от английски

William Shakespeare

The Merry Wives of Windsor, 1597

Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2009

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10256]

Последна редакция: 2009-01-23 17:47:30

Оригиналното название на комедията „The Merry Wives of Windsor“ означава буквално „Веселите уиндзорски съпруги“. Плиткоу се нарича в оригинала „Shallow“ (плитък, повърхностен, празен); с „Хаплю“ е преведено името „Slender“ (хилав, слабоумен); оригиналното име на мистрис Скокли е „Quickly“ (бързо, пъргаво, живо). У Шекспир фамилното име на Форт е Ford — изменението се наложи заради игрословицата в текста — вж. бел. 37.

Звездната палата — върховен углавен съд, учреден през XVI в. Наречен тъй, защото таванът на заседателната му зала бил украсен със звезди.

„…задължителен coram…“ (непр. лат.) — израз, означаващ член на задължителния състав — quorum — на съда. Съдията е слаб в латинския.

„…Custalorum…“ (непр. лат.) — съкращение от custos rotulorum — пазител на свитъците.

„…Pustulorum…“ (непр. лат.) — „на пъпките“ — от pustula — пъпка, цирей. Хаплю също показва своето незнание на латинския език.

Armigero (итал.) — носител на оръжие, а също и на герб. Невисока дворянска титла.

„…пълхи…“ — отец Евънс е роден в областта Уелс и говори английски като чужденец — неправилно и с характерно произношение. Уелците са народност от келтската езикова група, населяваща Уелския полуостров в Западна Англия, който едва през 1536 г. бил присъединен към английската корона.

„…да го кръстосам с друг…“ — при дворянските женитби гербовете на двата сродяващи се рода давали по две от четирите си полета, които се разполагали на кръст в герба на новото семейство.

„…Съветът…“ — става дума за Кралския съвет, който заседавал в Звездната палата.

Котсуълд — Котсуълдските хълмове в графство Глостър били по Шекспирово време център на игри и състезания.

Ним — име, произлизащо от средноанглийското „nimen“ — грабя, крада.

Пистол — име, означаващо „пищов“, но свързано може би и с „pistole“ — испанска златна монета.

Pauca verba (лат.) — малко думи; без много приказки!

„…бенбърийско сирене…“ — градецът Бенбъри — близо до Оксфорд — бил известен със своето сухо сирене; тук се прави намек за хилавостта на Хаплю.

„…Мефистофеле безочлив…“ — реплика, напомняща за драмата „Доктор Фауст“ на Шекспировия съвременник Кристофър Марлоу. Пистол говори винаги в гръмки стихове, които пародират стила на английската трагедия от XVI век.

„…афектът…“ — в оригинала „хумор“ (от лат. humor — течност). Тази дума е лайтмотив в репликите на Ним: по Шекспирово време теорията за четирите телесни течности, чието съотношение у всеки човек давало неговия темперамент, била много на мода и думата „хумор“ се употребявала с нужда и без нужда в смисъл на хрумване, настроение, каприз. Не е изключено също честата употреба на тази дума от страна на Ним да иронизира „комедията на хуморите“, т.е. на характерите, която е била създадена от съвременника на Шекспир Бен Джонсън. Вж. [[10254|предговора]].