Уилям Шекспир - Веселите уиндзорки

Меркурий (митол.) — римски бог на търговците и крадците (Хермес у гърците), тук споменат в качеството му на вестител на боговете.

Епикуреец — човек, които се стреми към чувствените наслади — понятие, неправилно свързано с учението на гръцкия философ-материалист Епикур (341–270 г.пр.н.е.).

„…финтите, волтите, гарда ти, дистанса ти; реверса ти…“ — термини от фехтовката.

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

„…Ескулапе? Галене?…“ — Ескулап (митол.) бил бог на медицината в древния Рим; Гален (ист.) — прочут лекар грък, живял главно в Рим.

Visage (фр.) — лице.

„…Хекторе Ахейски…“ (митол.) — Хектор — герой от Омировата „Илиада“, бил син на троянския цар Приам и тук по грешка на Хазаина е наречен „Ахейски“.

„…des lords, des comtes, des gentils-hommes!“ (фр.) — лордове, графове, благородници.

„…Покрай потока…“ — в текста на песента, която си напява изплашеният свещеник, се смесват една популярна балада, едно изопачено стихотворение на Кристофър Марлоу и един цитат от 137-ия Давидов псалм.

„…Хибократ…“ — погрешно произношение на името на Хипократ — велик древногръцки лекар, роден на остров Кос (V в. пр.н.е.).

Макиавели — Николо Макиавели — италиански политик и писател (1469–1527). Незаслужено неговото име е станало нарицателно, с което се означава човек, който не подбира средства за постигане на целите си.

Imbeciles (фр.) — глупаци.

„…пред една дама…“ — според обичая на времето пажовете вървели пред дамите и зад кавалерите.

„…разбойници като оня Пойнс…“ — реплика, припомняща по-ранната драма на Шекспир „Хенри IV“, в която споменатият Пойнс, Бардолф и Пистол, предводителствани от Фалстаф, образуват веселата компания на младия принц-наследник.

„…Спечелих ли те, мой небесен бисер?…“ — стих от сбирката сонети „Астрофел и Стела“ на Шекспировия съвременник Филип Сидни.

…на тримачтов кораб… — подигравателен намек за екстравагантните дамски фризури, излезли на мода по това време на открития и пътешествия.

Етна — вулкан в Сицилия.

Nomina appellativa (лат.) — съществителни нарицателни.

Sancta simp1icitas (лат.) — свещена простота.

Hic, haec, hoc (лат.) — този, тази, това.

Qui, quae, quod (лат.) — който, която, което.

„…дебелана от Брейнфорд…“ — известна кръчмарка, чието име се споменава често в литературата на времето.

Итън — градче в Уиндзор, на левия бряг на Темза.

„…трима фаустовци…“ — нов намек за драмата „Доктор Фауст“ от Марлоу.

Рединг, Мейдънхед, Колбрук — селища в околностите на Уиндзор.

„…preparation… Allemagne…“ (фр.) — подготовка… Германия.

„… Голиат… совалка…“ (библ.) — Голиат е огромният филистимянски воин, който извикал на двубой най-силните от евреите и бил убит от юношата Давид; за него се казва, че копието му било дебело като кросно; совалка — парафраза на пасаж от книгата на Йов: „Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача.“

„…се превърна в бик…“ (митол.) — Зевс — върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.

„…за да обладаеш Леда…“ (митол.) — Зевс съблазнил дъщерята на етолийския цар Тестий — Леда, като й се явил в образа на лебед.

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

Пък (или Хобгоблин) — нарицателно име на малките пакостливи духове от старите английски поверия. Използван от Шекспир в „Сън в лятна нощ“.

„…Ордена…“ — става дума за Ордена на жартиерата, върховен орден на английската аристокрация, чиито церемонии се извършвали в Уиндзорския замък. С него е свързано и названието на хана от пиесата.