Уилям Шекспир - Макбет

МАКБЕТ

Ако съвета ми послушаш, можеш

да се сдобиеш бързо с нова чест.

БАНКО

Готов съм, стига да не си изгубя

заради нея старата и чисти

сърце и дълг васалски да опазя.

МАКБЕТ

Спокойна нощ!

БАНКО

Спокойна и на теб!

Излиза, следван от Флинс.

МАКБЕТ

Кажи на госпожата си да звънне,

когато ми подготви питието.

Ти лягай си!

Слугата излиза.

Какво е туй? Кинжал?

И с дръжка към ръката ми? Ела!

Ела по-близо, да те уловя!

Не те усещам с пръсти, а те виждам!

Какво си ти: знамение съдбовно,

достъпно за окото и безплътно

за осезанието или само

кинжал-измислица, лъжлива рожба

на моя трескав мозък? Ти пред мен си

все още явен като този, който

сега измъквам! Пътя ти ми сочиш,

по който тръгнал бях, и сечивото,

което сам решил бях да използвам.

Очите ми са станали за смях

на другите ми чувства или струват

за всички тях! Я виж, по острието

и дръжката ти капе кръв — което

преди го нямаше! Не, всичко туй

не съществува! Страшното ми дело

навярно взима този облик само

във мойте представления! Сега

по цялото полукълбо човекът

лежи в мъртвешки сън и зли кошмари

душат го зад завесите. Навред

магията принася гадни жертви

на бледата Хеката 9 9 Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове. . С мършав лик,

убийството, дочуло в този миг

вълка среднощен да му дава с вой

сигнал на съучастник, тръгва подло

с безшумната походка на Тарквиний 10 10 Тарквиний — става дума за Секст Тарквиний, сина на легендарния римски цар Тарквиний Горди. Секст озлочестил Лукреция, съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, която се самоубила, заклевайки мъжа си и Юний Брут да отмъстят за нея; те удържали клетвата си, като изгонили Тарквиний и установили Римската република (около 510 г. пр.н.е.) ,

озлочестителя, към свойта жертва.

Ти, здрава и улегнала земя,

не слушай крачките ми, да не би

да заговорят камъните твои

къде съм тръгнал и да нарушат

мълчанието, пълнещо със ужас

тоз грозен час!… Аз бъбря — той живее,

а жарът действен от слова хладее!

Звук на звънец.

Звънчето! Дългочаканият знак

подканва ме към смърт и кръв, и мрак!

Недей го чува, Дънкан, в своя сън,

че то е твоят погребален звън!

Излиза.

В замъка на Макбет. Влиза Лейди Макбет.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Което тях приспа, събуди мен,

което угаси ги, мен разпали… Ш-шт!

Кукумявката — ключарят, който

явява се при смъртника със свойто

ужасно „лека нощ“!… Сега го върши…

Вратите зеят, а онези двама

тъй громко хъркат, сякаш се надсмиват

на службата си. Аз така омаях

напитките им, че живот и смърт

сега си ги оспорват…

МАКБЕТ ( зад сцената )

Кой е? Кой е?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Събудил ги е, без да го е свършил!

Във опита, не в свършеното дело

е гибелта на двама ни!… Стой! Чакай!…

Кинжалите им сложих тъй на явно,

че той не би могъл да ги отмине…

Ако не беше ми се сторил толкоз

приличен на баща ми, както спеше,

самичка бих го свършила… Мъжът ми!

Влиза Макбет.

МАКБЕТ

Извърших го! Не си ли чула шум?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Чух само кукумявката и още

щурците в мрака. Ти защо извика?

МАКБЕТ

Кога?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Сега!

МАКБЕТ

Когато слизах?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Да!

МАКБЕТ

Я чуй!… Кой спи в съседство?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Доналбейн!

МАКБЕТ ( гледа ръцете си )

Каква печална гледка е оттатък!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Говориш детски глупости! „Печална!“

МАКБЕТ

Единият в съня си се разсмя,

а другият развика се: „Убийство!“,

така че се събудиха взаимно.

Аз спрях и се ослушах, ала те

помолиха се и заспаха пак.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Да, има двама там във обща стая.

МАКБЕТ

Единът рече: „Господи, помилуй!“,

а другият — „Амин!“ — като че ли

ме виждаха със тез ръце във кръв.

Но аз самият не можах да кажа

„Амин!“ със тях!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Не се вълнувай толкоз!

МАКБЕТ

Все пак защо, кажи ми, не можах

да изрека: „Амин!“ Аз имах нужда

от Божа милост, а това „Амин!“

ми се залости в гърлото!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Не бива

да се въртим около тез неща!

Така ще полудеем!

МАКБЕТ

Сякаш чувах

да вика нечий глас: „Недейте спа!

Макбет закла съня! — съня невинен,

съня, разплитащ счепканата прежда

на грижите, съня успокоител,

съня балсам за морния ни дух,