Уилям Шекспир - Макбет

Достойни братовчеде,

добре дошъл! Неблагодарността

тежеше ми до днеска като грях.

Ти в свойте подвизи излитна тъй,

че даже най-крилатата отплата

не може да те стигне! Ах, защо

не са по-скромни твоите заслуги,

та със признания и със награди

да мога да изляза срещу тях!

Остава ми да кажа: всичко мое

ще бъде малко, за да ти плати

голямото, което свърши ти!

МАКБЕТ

Наградата за вярната ми служба

е във самата нея. Ваше право

е да приемате онуй, което

е дълг за нас. А дълговете наши

са предани слуги и синове

на трона ви, които вършат само

обязаност, когато си заслужват

любов и чест от вас!

ДЪНКАН

Ела насам!

Като фиданка аз те посадих

и ще се трудя да израснеш бързо!…

Достойни Банко, твоята заслуга

не е по-малка и не ще остане

по-малко знайна. Дай да те притисна

до своето сърце!

БАНКО

Ако във него

и аз покълна, жътвата е ваша!

ДЪНКАН

Обилната ми радост се опитва

да скрие свойта палава игра

с росата на горчивата печал…

Чеда, роднини, танове и вие

най-близки до престола ни, узнайте,

че ний решили сме подир смъртта ни

наследник наш на този царствен трон

да бъде първородникът на Малком,

когото ще зовем от днес нататък

княз Къмберландски 8 8 Княз Къмберландски — титла на престолонаследника в средновековна Шотландия. — и не ще оставим

самотна тази чест, а много други

като звезди ще пръснем върху всички

заслужили… Към Инвернес, Макбет!

На гости в твоя замък, ще се свържем

по-тясно с теб.

МАКБЕТ

За мене е умора

почивката, неслужеща на вас!

Освободете ме, за да ви бъда

квартириер и пръв с добрата вест

ухото на жена си да възрадвам!

Прощавайте!

ДЪНКАН

Върви, достойни Кодор!

МАКБЕТ ( настрани )

Тоз Къмберландски княз ще ме препъне,

ако не го прескоча! Сякаш пън е,

изпречил се сред моята пътека!

Звезди, гасете своя огън — нека

не вижда взорът ви, във мен вторачен,

пламтящия в духа ми порив мрачен!

Жуми, око, макар че тази длан е

все още чиста! Ала нека стане

онуй, което, щом добие плът,

очите ще се плашат да съзрат!

Излиза.

ДЪНКАН

Да, прав си, Банко, той е рядък рицар

и хвалите за него са за мене

най-вкусни ястия на пищен пир…

Но да вървим след неговата грижа,

избързала напред, за да ни срещне

с „добре пристигнали“ на прага свой —

най-близкият ми родственик е той!

Тръбен звук. Излизат.

Замъкът на Макбет в Инвернес.

Влиза Лейди Макбет с писмо в ръка.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ ( чете )

„… Те ме срещнаха в деня на победата и аз почувствах с положителност, че притежават знания, недостъпни за смъртните. Но когато пламнах от желание да ги разпитам по-подробно, те станаха едно с въздуха и се стопиха в него. И докато още стоях зашеметен от чудото, пристигнаха кралски пратеници, които ме назоваха «тан на Кодор», а пък преди това вещиците ме бяха приветствали със същата титла и бяха споменали, че в бъдно време от мене щяло «крал да стане». Това счетох за добре да ти съобщя, моя скъпа спътнице по величие, за да не изпуснеш своя дял от радост поради незнание на щастието, което ти е обещано. Сложи го до сърцето си и сбогом!“

Ти беше Гламис, ето те и Кодор,

ще станеш и което ти предричат.

Но страх ме е, че твоят нрав, просмукан

от млякото на топлата човечност,

едва ли ще ти позволи да тръгнеш

по пряката пътека. Ти би искал

велик да си и, знам, не си лишен

от честолюбие, но нямаш злото,

което трябва да го придружава.

Целиш високо, но желаеш всичко

да бъде чисто. Бягаш от измама,

но искаш да спечелиш и без право.

Което би желал да притежаваш,

само ти вика: „Тъй ме постигни!“

и не че ти не искаш то да стане,

а само се боиш да го извършиш.

Ела си бързо, мой велики Гламис,

за да налея в твоя слух духа си

и със език да шибна всички мисли,

издигащи преграда между теб

и оня златен обръч, с който — явно —

съдба и свръхестествена подмога

те коронясват!

Влиза Прислужник.

Казвай! Какво има?

ПРИСЛУЖНИКЪТ

Крал Дънкан тази нощ ще бъде тук!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Не си с ума си! Твоят господар

е заедно със краля и би пратил

известие да ме предупреди!

ПРИСЛУЖНИКЪТ

Простете, лейди! Той пристига сам.

Един служител го е изпреварил

и тука, полумъртъв от умора,

едва успя да изрече вестта си!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Голяма вест е — нека си отдъхне!