Уилям Шекспир - Макбет

телесно, изведнъж се разтопи

подобно дъх, от вятъра отвеян!

Да бяха постояли!

БАНКО

Но дали

ги имаше, или сме яли корен,

омайващ разума?

МАКБЕТ

От тебе щели

да тръгнат ред крале!

БАНКО

А ти пък сам

си щял да станеш крал!

МАКБЕТ

И тан на Кодор,

нали тъй беше?

БАНКО

Точно тъй!… Кой иде?

Влизат Рос и Ангъс.

РОС

Макбет, вестта за твоята победа

зарадва краля, а когато той

узна, че сам на смърт си се изложил

във битката с метежника, у него

хвалебствия и думи на почуда

се сбориха кое да вземе връх

и ето че, преди денят да свърши,

те вижда да посрещаш в грозен бой

норвежките пълчища, без да трепнеш

пред страшните картини на смъртта,

създавани от теб! Като градушка

вестители се сипеха и всеки

изливаше пред него нови хвали

за тебе като доблестен бранител

на неговото кралство!

АНГЪС

Той по нас

ти праща кралската си благодарност,

но тук сме не за да те наградим,

а само да те призовем при него.

РОС

Все пак в залог за бъдещи награди,

той каза ми към теб да се обърна

със званието „тан на Кодор“. С него

приветствам те, защото то е твое!

БАНКО

Да казва правда дяволът?

МАКБЕТ

Как „мое“?

Та Кодорският тан е още жив —

не ме обличайте във чужди дрехи!

АНГЪС

Тоз, който беше тан, е жив, но вече

върху живота му тежи присъда.

Дали с норвежеца е бил в съюз,

или бунтаря е подкрепял тайно,

или със двамата е готвел гибел

на своята страна, това не зная,

но той в предателство е уличен,

признал го е и го очаква смърт!

МАКБЕТ ( настрани )

Тан Гламиски и Кодорски!… А после

и следващото там…

Към Рос и Ангъс.

Благодаря ви.

Настрани, към Банко.

А може би и твоите деца

крале ще станат, щом такава чест

им обещаха същите, които

предсказаха ми Кодорското танство?

БАНКО ( настрани, към Макбет )

Ако повярваш им докрай, ти сам

след Кодорската титла, току-виж,

си пламнал за престол!… Все пак е чудно.

Понявга силите на тъмнината,

желаейки ни злото, ни залъгват

със дребни истини, за да ни вкарат

във гибелни последствия!… Елате,

приятели!

МАКБЕТ ( настрани )

Две правди тука бяха

предсказани като примамлив пролог

към сцената, огрята с царствен блясък!…

Към Рос и Ангъс.

Благодаря!…

Настрани.

Тоз подтик свръхестествен

не може да е лош, но и не може

да е добър. Ако е лош, защо

започна с правда? Ей ме тан на Кодор!

Ако добър е пък, защо тогаз

при мисълта, която ми внушава,

косите ми настръхват и сърцето —

противно на привичките си — блъска

в ребрата ми? Действителният ужас

е нищо пред ужасните представи

на мозъка. Убийството е още

единствено в главата ми, а на,

така ме друса целия, че всичко

във мене е догадка и възможност

и за ума ми съществува само

несъществуващото!

БАНКО

Погледнете

в какъв захлас е нашият приятел!

МАКБЕТ ( настрани )

Ако ме иска крал, съдбата може

да ме венчае, без да мръдна пръст!

БАНКО

Неловко му е в тази прясна титла.

И тя — подобно нова дреха — иска

подносване.

МАКБЕТ ( настрани )

Каквото ще да става —

и в най-дъждовния и бурен ден

настъпва пак часът определен!

БАНКО

Очакваме те, доблестни Макбет!

МАКБЕТ

Простете ми! Замаяният мозък

се върна към отминали неща…

Приятели, услугата ви вече

съм отбелязал в книгата, която

през час прелиствам. Да вървим към

краля!

Настрани, към Банко.

Мисли за случилото се! След време,

когато го претеглим, ще разкрием

сърцата си един на друг!

БАНКО

Със радост!

МАКБЕТ

А дотогава — толкоз!… Да вървим!

Излизат.

Кралският дворец във Форз. Тръбен звук. Влизат крал Дънкан, Ленокс, Малком, Доналбейн и Свита.

ДЪНКАН

Завърнаха ли се онез, които

изпратихме оттук, за да изпълнят

присъдата над Кодорския тан?

МАЛКОМ

Не са, кралю, но чух от очевидец,

че той признал е своята измяна,

разкаял се е искрено и искал

от вашия престол да го прости.

В живота му най-хубавото нещо

бил начинът, по който го напуснал:

умрял спокойно, сякаш бил се готвил

да хвърли като евтина дрънкулка

най-скъпото си!

ДЪНКАН

Няма способ, с който

да разбереш човека по лицето.

Към този свой васал аз хранех пълно

доверие!

Влизат Макбет, Рос и Ангъс.