Уилям Шекспир: Макбет

ЛЕНОКС

Очите му блестят! Навярно носи

големи вести!

РОС

Бог да пази краля!

ДЪНКАН

Отгде пристигаш, благородни тане?

РОС

От Файф, кралю, където знамената

на ледните норвежци ни обвяха

със своя мраз. Те тръгнаха към нас

начело със самия си владетел,

подсилени от подлата измяна

на Кодорския тан. Но, обкован

във тежка броня, храбрият Макбет

излезе срещу Свено и в двубой

на меч със меч и щит със щит прегъна

надменния му дух. И тъй, кралю,

победата е наша!

ДЪНКАН

Славна вест!

РОС

Сега горкият Свено проси мир;

и да зарови своите убити,

ний позволихме му едва когато

на остров Свети Колм ни наброи

в хазната десет хиляди жълтици.

ДЪНКАН

И Кодорският тан от днес нататък

не ще изменя вече! Разгласи

да бъде тутакси обезглавен

и поздрави героя на войната

със неговия сан!

РОС

Разбрано, сър!

ДЪНКАН

За подлост този сан му е отнет —

за доблест получава го Макбет!

Излизат.

Сред пустошта.

Гръм. Влизат Трите вещици.

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Къде беше, сестро?

ВТОРА ВЕЩИЦА

Свине морих.

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Ами ти, сестрице?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Една женка моряшка, гледам, седнала с кестени в скута, пък като замляскала, като зажвакала! „Дай и на мен!“ — казвам й. А краставата му трътла: „Къш — вика, — вещице!“ Знам го аз мъжа й, кормчия е на „Тигър“. Плъх ще стана, в решето ще скоча, през морето ще заплавам подире му, няма нощ и ден да мигна, край Алепо ще го стигна — мъчно ще се отърве от обратни ветрове!

ВТОРА ВЕЩИЦА

Да ти дам ли една буря?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Много мило!

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Да ти туря

един вятър и от мене?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Дай го — нейде ще се дене!

Във чувала ми сега са

всички хали от компаса —

мъж й сън не ще го хване,

като сено сух ще стане,

двайсет седмици ще крее,

чезне, тлее и линее;

нямам власт да го удавя,

но добре ще го оправя!…

Вижте споменчето мое!

ВТОРА ВЕЩИЦА

Покажи го пак! Какво е?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Палец на един моряк,

не достигнал роден бряг!

Барабанен бой зад сцената.

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Пристигат, чуй!

Макбет е туй!

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Три орисници-сестри

трижди се въртим по три!

Три за тебе, три за мене,

три за нея — спри въртене!

Деветорна проклетия

ха, опитай — разплети я!

Влизат Макбет и Банко.

МАКБЕТ

Не знам друг ден — тъй лош и тъй добър!

БАНКО

Далеч ли сме от Форз?… Какви са тези

набръчкани, ужасни същества?

На земни жители не ми приличат,

макар че на земята са!… Кои сте?

Разбирате ли от човешки говор?

Навярно — да, понеже пръст попукан

поставяте на сухите си устни.

Жени изглеждате, но тез бради

ми пречат да ви считам за такива!

МАКБЕТ

Кажете, ако можете: кои сте?

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Привет, Макбет, привет Гламиски тане!

ВТОРА ВЕЩИЦА

Привет, Макбет, привет, Кодорски тане!

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Привет, Макбет, от който крал ще стане!

БАНКО

Приятелю, защо във страх се стряскаш

от толкова примамливи слова?…

Във името на правдата, какво сте:

въображение или каквото

ни казва зрението? Вие моя

достоен спътник поздравихте тъй

със днешен сан и с бъдещи надежди,

че смаяхте го, а за мен мълчите.

Ако умеете да различите

сред семето на времето зърната,

които ще кълнат, от тез, които

са ялови, съдбата предскажете

на мене, който нито се боя

от вашата немилост, нито прося

добро от вас!

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Привет!

ВТОРА ВЕЩИЦА

Привет!

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Привет!

ПЪРВА ВЕЩИЦА

По-малък, но по-царствен от Макбет!

ВТОРА ВЕЩИЦА

От него по-честит, макар по-клет!

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Макар не крал, баща на кралски ред!…

Макбет и Банко, вам привет, привет!

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Привет, привет, вам, Банко и Макбет!

МАКБЕТ

Почакайте, пророчици неясни!

Недейте млъква! От смъртта на Сайнел 7 7 Сайнел — така се наричал бащата на Макбет.

аз тан на Гламис съм. Но как на Кодор,

когато Кодорският тан до днес

е здрав и читав? А да стана крал,

е по-невероятно и от туй

да стана Кодор! Откъде сте взели

прокобата си и защо със нея

ни срещате сред тази гола пустош?

Заклевам ви, кажете!… Стойте! Стойте!

Вещиците изчезват.

БАНКО

Земята ражда своите мехури

като водата. Тези са от тях.

Видя ли де изчезнаха? Аз — не!

МАКБЕТ

Във въздуха. Което ни се стори