Уилям Шекспир - Макбет

Прав си. И скръбта ни

не е докрай укрепнала за дело!

БАНКО

Грижете се за нея!

Лейди Макбет бива изведена.

А сега,

прикрили първо своите снаги,

треперещи от студ, да се сберем

и по-добре разследваме това

кръвопролитно дело, за да стигнем

до дъното му! Ужас и догадки

разтърсват ни! Под Божата десница

аз смело ще застана срещу всяко

домогване на подлия злодей!

МАКДЪФ

И аз!

ВСИЧКИ

И всички ние!

МАКБЕТ

Нека бързо

се облечем в мъжествени доспехи

и се сберем във залата!

ВСИЧКИ

Съгласни!

Излизат всички освен Малком и Доналбейн.

МАЛКОМ

Какво ще правиш? Да страним от тях!

Двуличниците лесно разиграват

неискрени жалейки. Аз ще диря

закрила в Англия!

ДОНАЛБЕЙН

А аз ще бягам

в Ирландия! Ще бъдем поотделно

по-сигурни. Тук в хорските усмивки

блестят ками. Най-близкият по кръв

най с кръв опръскан е!

МАЛКОМ

На кон веднага!

Стрелата на убиеца все още

свисти във въздуха и най-добре е

да сме далеч от прицела й. Бързо!

И никакви сбогувания с тях!

Когато по петите смърт те гони,

простено е да тръгваш без поклони!

Излизат.

Близо до замъка на Макбет.

Влизат Рос и Старец.

СТАРЕЦЪТ

Седемдесет години паметта ми

си спомня ясно; и за тез години

съм виждал страшни часове и случки,

но пред злодейството онази нощ

те всички издребняха!

РОС

Тъй е, старче:

смутено от кръвнишкия театър

на хората, небето — виж го сам! —

заплашва сцената им. По часовник

сега е ден, а странстващата лампа

едва мъжди. Нощта ли се натрапва

или денят се дърпа в срам, та мрак

погребал е земята ни, когато

би трябвало лъч топъл да я гали?

СТАРЕЦЪТ

Против природата е всичко туй,

като извършеното. Този вторник

видели са как бухал-мишкоед

се вдигнал сред бял ден и разтерзал

един сокол, кръжащ във висините.

РОС

И кралските коне — невероятно,

но истина! — прекрасни образци

на своята порода, подивяха,

конюшните разбиха и във бяг

се впуснаха, покорството презрели,

като че ли желаеха да водят

война със хората!

СТАРЕЦЪТ

Аз чух дори,

че почнали да се ядат взаимно!

РОС

Тъй беше, със очите си видях го!

Влиза Макдъф.

Какви са новините горе, сър?

МАКДЪФ

Каквито ги познавате и вие.

РОС

Разбра ли се накрая кой е сторил

злодейството?

МАКДЪФ

Двамината, които

Макбет уби.

РОС

Но за каква облага?

Защо са го направили?

МАКДЪФ

За злато!

Децата на владетеля ни, Малком

и Доналбейн, избягали са тайно —

което хвърля сянка върху тях.

РОС

И туй срещу природата! Все тези

безумни честолюбия, които

секат самички клона си! Тогава

Макбет навярно ще ни стане крал?

МАКДЪФ

Избран бе вече и пое към Скон 16 16 Скон — град, в който по традиция бивали коронясвани шотландските крале.

за тържеството.

РОС

А прахът на Дънкан?

МАКДЪФ

Отнесен в Колмкил, гробница свещена

на неговите прадеди, велико

покоище на древните им мощи.

РОС

Ще идете ли в Скон?

МАКДЪФ

Не, аз се връщам

във своя Файф.

РОС

Аз май ще ида.

МАКДЪФ

Сбогом.

Във нова дреха стегнали снага,

дано си спомним вехтата с тъга!

РОС

Сполай ти, старче!

СТАРЕЦЪТ

Сбогом, ваша милост!

Да ви помогне Бог да промените

враждата в мир и в добрина злините!

Излизат.

Кралският дворец във Форз.

Влиза Банко.

БАНКО

Сега си всичко — Гламис, Кодор, Крал!

Което обещаха ти трите

орисници, постигна го и май че

по страшен път. Но в тяхната прокоба

се казваше, че то не ще премине

към твоето потомство, а че аз

ще бъда корен и родоначалник

на дълъг кралски ред. Ако чрез тях

говори истината, както сякаш

доказа се със теб, защо и аз

да не повярвам, че са ясновидки,

и в себе си да не стая надежда

за бъдно щастие?… Но млък! Ни дума!

Тръбен звук. Влизат Макбет, в кралско облекло, и Лейди Макбет като кралица, следвани от Ленокс, Рос, Благородници и Свита.

МАКБЕТ

А ето го и главния ни гост!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Ако на нашия тържествен празник

ний бяхме го забравили, таз липса

би провалила всичко.

МАКБЕТ

Драги мой,

таз вечер давам пир и ще разчитам

на твоето присъствие.

БАНКО

Кралю,

каквото заповядате, ще бъде —