Уилям Шекспир - Макбет

окото жалостиво на деня

и със незрими кървави ръце

накъсай този договор велик

със небесата, който ми отнима

румянеца! Светликът се сгъстява

и гарванът отлита към гората.

Заспиват, сънни, дневните неща,

а черните убийци на нощта

на лов се вдигат… Тези мои думи

учудват те, но ти недей потрепва —

роденото във зло от зло укрепва.

Ела, ела със мен!

Излизат.

В околностите на кралския дворец.

Влизат трима Убийци.

ПЪРВИ УБИЕЦ

А кой те прати тук?

ТРЕТИ УБИЕЦ

Макбет!

ВТОРИ УБИЕЦ

Аз мисля,

че заслужава да му се повярва:

отде би знаел инак тъй подробно

задачата ни!

ПЪРВИ УБИЕЦ

Стой тогава с нас!

Денят догаря в ивици на запад

и пътникът пришпорва кон да стигне

странноприемницата. Тоз, когото

очакваме, е близко!

ТРЕТИ УБИЕЦ

Тихо! Тропот!

БАНКО ( зад сцената )

Хей! Дайте светлина!

ВТОРИ УБИЕЦ

Това е той!

Останалите гости до един

са вече сбрани!

ПЪРВИ УБИЕЦ

Пратиха конете

по околния път!

ТРЕТИ УБИЕЦ

Дотам е миля,

но той обикновено — както всички —

отива пеш оттука до двореца.

Влизат Банко и Флинс, носещ факел.

ВТОРИ УБИЕЦ

Пристигат!

ТРЕТИ УБИЕЦ

Той е!

ПЪРВИ УБИЕЦ

Дръжте се добре!

БАНКО

Май дъжд се готви.

ПЪРВИ УБИЕЦ

Дъжд, и то какъв!

Нахвърлят се върху Банко.

БАНКО

Коварство! Бягай, сине! Бягай, Флинс!

Флинс излиза.

И отмъсти за мен!… О, жалък раб!

Умира.

ТРЕТИ УБИЕЦ

Кой стъпка факела?

ПЪРВИ УБИЕЦ

Защо? Сгреших ли?

ТРЕТИ УБИЕЦ

Убихме стария — синът офейка!

ВТОРИ УБИЕЦ

Направихме я само наполвина!

ПЪРВИ УБИЕЦ

Да идем да му съобщим все пак!

Излизат.

Зала в двореца с наредена трапеза.

Влизат Макбет, Лейди Макбет, Рос, Ленокс, Благородници и Свита.

МАКБЕТ

Да седне всеки според своя сан.

Веднъж на всички ви: добре дошли!

ВЕЛМОЖИТЕ

Благодарим, велики господарю!

МАКБЕТ

Като хазаин скромен ний ще слезем

сред гостите; а нашата кралица

на трона ще остане, но когато

му дойде времето, ще я помолим

да ви приветства.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Вместо мен, кралю,

сторете го, защото всички тук са

добре дошли за моето сърце!

Влиза Първи убиец.

МАКБЕТ

И всички ти отвръщат с благодарност!…

Двете страни са равни. Тук ще седна.

Да бъдем весели и почнем с обща

наздравица!

Отива към Първи убиец.

Лицето ти е в кръв!

ПЪРВИ УБИЕЦ

Тогава е от Банко!

МАКБЕТ

По-добре

да е по теб, отколкото във него!

Премахна ли го?

ПЪРВИ УБИЕЦ

Сторих му услуга.

Заклах го, както трябва.

МАКБЕТ

Ти си бил

най-първият от всички главорези!

Но който същото е сторил с Флинс,

не е по-лош от теб. Ако си ти,

то значи равен нямаш!

ПЪРВИ УБИЕЦ

Господарю,

във тъмнината Флинс ни се изплъзна.

МАКБЕТ ( настрани )

Тогава болестта ми се възвръща!

Да беше мъртъв той, сега бих бил

единен, цял като парче от мрамор,

непоклатим като скала, свободен

като обгръщащия всичко въздух,

а ей ме пак затворен, стегнат, взидан

в съмнения и страх!… Но туй за Банко

е сигурно, нали?

ПЪРВИ УБИЕЦ

И още как!

Осигурен е в трап със двайсет рани

по черепа му, всяка от които —

най-леката дори — е смъртоносна!

МАКБЕТ

Благодаря ви.

Настрани.

Старата змия

е смачкана, а малкото змийче —

макар че щом порасне, ще цеди

и то отрова — още е беззъбо…

Отивай си! Ще поговорим утре.

Първи убиец излиза.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Мой царствени съпруже, вие още

не сте подали знак за веселба.

Гощавката изглежда заплатена

от гостите, когато домакинът

не им показва често свойта радост.

Човек се храни най-добре във къщи,

а другаде любезността е главна

подправка към храната и без нея

трапезата е гола!

МАКБЕТ

Сладък укор!…

Желая смилане добро да следва

доброто ядене, а здраве — двете!

ЛЕНОКС

Седнете, господарю!

МАКБЕТ

Драги гости,

под този покрив би била събрана

сега честта на цялата страна,

да беше с нас и Банко. Но дано

потрябва да го смъмря за небрежност,

а не да го оплача за беда!

Влиза Духът на Банко и сяда на стола на Макбет.

РОС

Отсъствието му е тежък укор

към дадената дума, господарю.

Бъдете тъй добър да почетете

нас, гостите, със свойто общество!