Уилям Шекспир - Макбет

Дочух за туй. Тук няма ни един,

във чийто дом да не държа доносник.

Ще ида при орисниците утре,

и то по ранина. Ще ги накарам

да ми предскажат още. Ще узная

най-страшното, каквото и да става!

Пред мойто благо ще отстъпят всички

съображения. Така далече

нагазил съм в реката кръв, че вече

обратният ми път не е по-кратък

от пътя, който чака ме нататък.

Тъй грозно дело във ума ми зрее,

че много да не мисля, по-добре е!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Балсамът сън ти липсва.

МАКБЕТ

Да, да спим!

Страхът ми е родил тоз призрак мним.

Не сме привикнали на кръв пролята —

все още сме новаци в занаята.

Излизат.

Пустош.

Гръм. Влизат Трите вещици и срещат Хеката.

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Какво ти е, Хекато, та си гневна?

ХЕКАТА

Нима ми липсват, дъртели такива,

причини да се сърдя? Или бива

по кървав път с мъгляв съвет

да направлявате Макбет,

а вашата кралица зла,

учителка по зли дела,

за всичко туй да не узнай,

в магията да няма пай?

И сте сглупили при това,

защото билки и слова

сте похабили за един

жесток и злобен майчин син,

когото тласка личен бяс,

а не че е примрял за вас!

За да поправите това,

щом утро заблести едва,

явете се пред моя трон

край извора на Ахерон 20 20 Ахерон (мит.) — река, която течала през подземното царство на мъртвите, у древните гърци. .

Там той ще дойде, зажаднял

да чуе бъдния си дял,

а вий донесте билки зли,

треви, вълшебства и котли.

Аз литвам. Чар със страшна мощ

ще заваря през тази нощ:

по лунния изгънат рог

се сцежда капка кобен сок;

преди да се откъсне тя,

до нея аз ще долетя

и сбрала я в кърчага свой,

от нея духове безброй

ще изпаря и в миг Макбет,

от техните лъжи обзет,

ще се опълчи на борба

със разум, смърт, закон, съдба,

а ясно като две и две

е, че от всички врагове

таз мнима сигурност все пак

за смъртните е главен враг!

Музика и песен.

Ха! Чух на свойто кочияшче знака!

Възседнало гъст облак, то ме чака!

Излиза.

Песен зад сцената: „О, ела, ела!“ и т.н.

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Да бързаме! Тя скоро ще се върне!

Излизат.

Стая в двореца.

Влизат Ленокс и Благородник.

ЛЕНОКС

Не казах повече от онова,

което и вий мислите — нататък

гадайте сам! Какво ви казах всъщност?

Че „всичко се сглобява твърде точно“.

Макбет оплаква Дънкан. И как няма,

щом той е мъртъв! А храбрецът Банко

е бил убит — защо пък не? — от Флинс.

Кой бяга без вина? Едно е ясно:

пътуването нощем е опасно.

А колко грозно от страна на Малком

и Доналбейн да умъртвят баща си!

Ужасно дело! Ясно е защо

Макбет бе тъй покъртен, че закла

двамината подкупници, които

се валяха в дълбок пиянски сън!

Не беше ли туй право? Да. И мъдро!

Защото кой не би се отвратил,

ако ги чуе да отричат после?

Затуй и казвам, че сглобил е всичко

безупречно. И мисля си дори,

че ако той държеше в своя власт —

не дай си Боже! — двата кралски сина,

те щяха да почувстват как се плаща

отцеубийството! И Флинс, и той!…

Но тихо! Казват, че за волни думи

и затова, че липсвал на пира,

уреждан от насилника, Макдъф

бил във немилост. Знаете ли, сър,

къде се крие той?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Синът на Дънкан,

чието кръвно право над престола

тиранът присвои си, е подирил

закрила в Англия и бил приет

от Едуард Набожния 21 21 Едуард Набожния — става дума за Едуард II Изповедника, крал на Англия, царувал от 1042 до 1066 г. тъй топло,

че жалката му участ ни най-малко

не накърнила почитта към него.

Макдъф, и той отишъл е да моли

светия крал да тласне своя верен

Нортхъмберланд и войнствения Сиуард 22 22 „… Нортхъмберланд и войнствения Сиуард…“ — т. е. старият Сиуард и синът му, младият Сиуард. ,

та с тяхна помощ и със Божа воля

ний пак да имаме като преди

храна на масата и сън в леглата,

гощавките ни да не крият смърт

и всеки вярно своя дълг да върши,

и почести свободно да приема —

неща, които толкоз време вече

жадуваме! Таз вест е разярила

дотам тиранина, че — казват — той

се готвел за война.

ЛЕНОКС

Дали Макдъф

е бил поканен?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Бил е, но отвърнал

тъй рязко: „Съжалявам, но не мога!“,

че пратеникът му обърнал гръб

и ядно изсумтял, като че казвал:

„Ще съжалиш наистина!“