Уилям Шекспир - Макбет

че вий чрез него ще се отървете

от своя враг и корени дълбоки

ще пуснете в сърцето ни, което,

болнаво от това, че той живее,

смъртта му чака, за да оздравее!

ВТОРИ УБИЕЦ

Мен, господарю, хората така

безжалостно ме мачкаха и плюха,

че няма да се спра пред нищо, щом е

да им направя зло!

ПЪРВИ УБИЕЦ

А мен съдбата

разсипа ме дотам, че бих заложил

живота си — или да се оправи,

или веднъж завинаги да свърши!

МАКБЕТ

И двамата вий знаете, че Банко

ви беше враг.

УБИЙЦИТЕ

Така е, господарю!

МАКБЕТ

Той враг е и за мен, и при това

така омразен, че със всеки миг

на свойто съществуване пробожда

живота ми. Могъл бих и направо

да го премахна, като оправдая

извършеното с кралската си воля,

но туй ще ме лиши от обичта

на някои приятели, които

са мои, но и негови. Аз трябва

да мога да оплача тоз, когото

самичък съм премахнал; затова,

укривайки се тъй от чужди поглед,

ухажвам помощта ви.

ВТОРИ УБИЕЦ

Ще направим

каквото вий…

ПЪРВИ УБИЕЦ

Живота си дори…

МАКБЕТ

Решителност в очите ви проблясва!

След час най-много ще ви кажа где

да го причакате и ще ви свържа

с човека, който ще ви уточни

мига на действие; защото всичко

ще трябва да се свърши тази нощ

и по-далеч от нашия дворец.

Помнете, че аз трябва да изляза

напълно чист от туй. И за да няма

кърпежи в работата, син му Флинс

чието отстраняване е важно

за мене не по-малко от това

на стария и който тази нощ

ще язди с него, трябва непременно

да сподели съдбовния му час.

Решавайте! Оставям ви сами.

УБИЙЦИТЕ

Решили сме го вече, господарю!

МАКБЕТ

Тогаз ще ви повикам подир малко.

Убийците излизат.

Решено, Банко! Стягай се за път!

Ако очакват те небесни двери,

духът ти до зори ще ги намери!

Излиза.

Другаде в двореца.

Влизат Лейди Макбет и Слуга.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Заминал ли е Банко?

СЛУГАТА

Да, госпожо,

но щял да се завърне тази вечер.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Върви, запитай краля дали може

за миг да ме приеме.

СЛУГАТА

Да, госпожо.

Излиза.

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Успехът ни е във морето яма,

когато е добит, а радост няма.

И жертвата във гроба по-добре е

от оня, който в гузности живее!

Влиза Макбет.

Какво ти е, съпруже мой? Защо

все сам беседваш с хрумвания мрачни

и за другари си избрал все мисли,

които трябваше да са измрели

с онези, за които се отнасят?

Невъзвратимото не заслужава

към него да се връщаме.

МАКБЕТ

Ний с тебе

премазахме змията, но докрай

не я убихме. Тя ще зарасте

и, станала каквато бе, отново

ще застраши безсилната ни злоба

със прежния си зъб. Но по-добре

да се разпадне сглобът на нещата,

небето и земята да се срутят,

ако ще трябва да ядем във страх

и спим сред ужасии! Предпочитам

да бъда в гроба с оня, на когото

дарихме вечен мир, за да смирим

страстта във нас, наместо да се гърча,

разпънат върху одъра за мъки

на мислите си. Дънкан е във гроба.

След жизнената огненица той

спокойно спи. Измяната направи

най-страшното, което би могла,

и вече ни отрова, ни стомана,

ни враг отвън, ни бунт отвътре, нищо

не може го засегна!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Хайде, хайде!

Набърченото чело разглади —

радушен, весел с гостите бъди!

МАКБЕТ

Ще бъда, обич моя. И ти също

бъди любезна с тях! И главно с Банко.

Поприласкай го с поглед и език!

Не сме добре, щом трябва да си плакнем

доброто име във реки любезност

и от лицата си да правим маски,

прикриващи сърцата ни!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Е, стига!

МАКБЕТ

Умът ми е гнездо на скорпиони!

Забрави ли, че Банко и синът му

са още живи?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

И на тях животът

не им е даден с грамота за вечност.

МАКБЕТ

Утеха е, че те са уязвими.

Затуй възрадвай се! Преди във здрача

да почне ципестият прилеп своя

летеж под сводовете и преди

по воля на Хеката в тъмнината

да звънне бронзовият зов за сън

на вечерния бръмбар, тук ще бъде

извършено едно зловещо дело!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Кажи ми го!

МАКБЕТ

По-хубаво е, мила,

за него да не знаеш, докато,

извършено, не те възрадва то!…

Спусни се, нощ, и както на соколче

зашиват клепките 18 18 „… както на соколче зашиват клепките…“ — по този начин бивали временно ослепявани младите соколи при дресировката им. , заший и ти