Уилям Шекспир - Укротяване на опърничавата

Ще изтърпите няколко стрели!

БИАНКА

Не съм аз лов за вас. И като птичка

ще хвръкна до съседната горичка.

Преследвайте ме, опнали лъка!

И вий елате, моля!

Излиза заедно с Катерина и Вдовицата.

ПЕТРУЧИО

Изхвърча!

„Синьоре“ Транио, в туй пъстро пиле

и вие май се целихте напразно.

За здравето на лошите стрелци!

ТРАНИО

О, не! Синьор Лученцио ме пусна

да гоня дивеча му, без надежда,

че сам ще гризна мъничко от него!

ПЕТРУЧИО

Добро сравнение, но с кучи дъх.

ТРАНИО

Възможно, но за вашето сърне,

говори се, че казвало: „Сър, не!“

БАПТИСТА

Охо, Петручио, не беше лошо!

ЛУЧЕНЦИО

Благодаря ти, Транио. Уби го!

ХОРТЕНЗИО

Признай си, че стрелата те засегна!

ПЕТРУЧИО

Одраска ме, но тъй като отскочи,

на бас ловя се десет към едно,

че двама сте нанизани от нея.

БАПТИСТА

Не, зетко мой, шегата настрана,

уверен съм, че твоята жена

безспорно е най-опака от трите.

ПЕТРУЧИО

Не съм съгласен и се обзалагам:

да викне всеки своята съпруга

и нека тоз, чиято половинка

е най-покорна и яви се първа,

да обере на другите парите!

ХОРТЕНЗИО

Добре! На колко?

ЛУЧЕНЦИО

Двадесет дуката!

ПЕТРУЧИО

Това залог е за сокол, за куче!

Аз слагам за жена си петократно!

ЛУЧЕНЦИО

Тогава сто!

ХОРТЕНЗИО

Добре!

ПЕТРУЧИО

На бас! Решено!

ХОРТЕНЗИО

Кой почва?

ЛУЧЕНЦИО

Нека аз! Биондело, бягай

кажи на госпожата си да дойде!

БИОНДЕЛО

Разбрано!

Излиза.

БАПТИСТА

Синко, петдесет дуката

от твоите поемам аз!

ЛУЧЕНЦИО

А, не,

печалбата си искам цяла!

Влиза отново Биондело.

Е?

БИОНДЕЛО

Тя каза, господарю, че била

заета и не можела да дойде.

ПЕТРУЧИО

Какво? „Не можела“? Нима

това е отговор?

ГРЕМИО

О, да! И мил все пак.

Ще видим после вашия капак!

ПЕТРУЧИО

Ще видим!

ХОРТЕНЗИО

Ей, Биондело, замоли

жена ми тук да се яви за малко!

ПЕТРУЧИО

А, „замоли“! Така и баба знае

да я извика!

Биондело излиза.

ХОРТЕНЗИО

Твоята, боя се,

и с молене не ще се появи!

Влиза отново Биондело.

Защо си сам?

БИОНДЕЛО

Защото госпожата

ми каза, че си правите шега и затова

тя нямало да дойде.

ПЕТРУЧИО

Как? „Нямало“? Това е дваж по-зле!

О, нетърпим, непоносим позор!

Я, Грумио, кажи на госпожата,

че заповядвам й да дойде тук!

Грумио излиза.

ХОРТЕНЗИО

Знам как ще отговори.

ПЕТРУЧИО

Как?

ХОРТЕНЗИО

„Не искам!“

ПЕТРУЧИО

И толкова по-зле за мен тогава!

Влиза Катерина.

БАПТИСТА

О, господи, помилуй! Катерина!

КАТЕРИНА

Съпруже, викали сте ме?

ПЕТРУЧИО

А где са

жената на Хортензио и Бианка?

КАТЕРИНА

Приказват си пред огъня в салона.

ПЕТРУЧИО

Извикай ги при техните мъже!

Ако не щат, докарай ги с въже!

Върви, върви и тук ги довлечи.

Катерина излиза.

ЛУЧЕНЦИО

Не ме ли мамят двете ми очи?

ХОРТЕНЗИО

Какво ли таз промяна предвещава?

ПЕТРУЧИО

Какво ли? Мъжка власт, управа здрава,

любов и справедливост, мир и радост,

изобщо само хубави неща!

БАПТИСТА

Щастлив бъди, Петручио любезни!

Печалбата е твоя. Но към нея

аз двайсет хиляди ще ти прибавя —

за друга дъщеря отделна зестра,

понеже тази тук не е онази!

ПЕТРУЧИО

Не, искам тоз облог да го спечеля

с по-сигурни свидетелства, че тя

е станала безропотна и кротка!

Влиза Катерина, водейки Бианка и Вдовицата.

Погледайте я как спокойно води

и кара тези ваши две женички,

които ни се водят, ни се карат!…

Но тази шапка, Кет, не ти приляга!

Каква дрънкулка! Хвърляй я веднага!

Катерина хвърля шапката си.

ВДОВИЦАТА

Съпруже, вий не ще ме доведете

до този жалък смехотворен вид!

БИАНКА

О, боже, колко глупаво покорство!

ЛУЧЕНИЦИО

Бих искал да е глупаво и твойто —

умът му днес ми струва сто дуката!

БИАНКА

Щом глупаво заложил сте на него!

ПЕТРУЧИО

Я, Кет, кажи на тези две съпруги

какво дългът им към мъжа налага!

ВДОВИЦАТА

Шегувате се! Ний не щем уроци!

ПЕТРУЧИО

Започваш ли? И с нея най-напред!

ВДОВИЦАТА

Да е посмяла!

ПЕТРУЧИО

Кет ли? Почвай, Кет!

КАТЕРИНА

Я стига гъна лъковете вежди

и стига мята погледи-стрели

към своя крал, управител, владетел!

Гневът петни те, както скрежът — листа,

грози те, както вихърът — цвета!

Жената гневна е размътен извор,