Уилям Шекспир - Укротяване на опърничавата

с конете при оградата на парка.

Я, как сме с времето? Да, точно седем.

За обед преспокойно ще сме там.

КАТЕРИНА

Часът е, господарю, вече два —

и за вечеря там ще сме едва.

ПЕТРУЧИО

Дорде не стане седем твойто време,

ботуша си не ще поставя в стреме!

Я, виж я ти! Каквото да говоря,

извърша или готвя се да сторя,

все прави ми напук!… Отменям всичко!

Оставаме и няма да се мръднем,

додето не настъпи оня час,

за който, колко е, ще казвам аз!

ХОРТЕНЗИО

Тоз вече и на слънцето командва!

Излизат.

Падуа. Пред дома на Баптиста.

Влизат Транио и Странстващият учител, преоблечен като Винченцио.

ТРАНИО

Пристигнахме. Готови ли сте? Чукам!

УЧИТЕЛЯТ

Да, чукайте! Запомних си урока:

от Генуа той трябва да ме знае,

защото преди двадесет години

там заедно сме спали във „Пегас“.

ТРАНИО

Така. И само ролята играйте

с достойнство, като истински баща.

УЧИТЕЛЯТ

Не бойте се! Слугата ви пристига.

Предупредете го да не сглупи!

ТРАНИО

Направено е… Чувай, ей, Биондело!

Играта не забравяй: господинът

е мой баща!

БИОНДЕЛО

Не съм забравил нищо!

ТРАНИО

А съобщи ли на синьор Баптиста,

каквото бях ти казал за баща си?

БИОНДЕЛО

Да. Той е във Венеция, отдето

очаквате го в Падуа за днес.

ТРАНИО

Умник! Дръж тука!… Ш-ш-шт!… Баптиста иде.

Синьоре, още по-тържествен вид!

Влизат Баптиста и Лученцио.

ТРАНИО

Щастлива среща, господин Баптиста!…

Това е нейният родител, татко!

Дарете ми наследствения дял,

за да получа скъпата си Бианка!

УЧИТЕЛЯТ

Не бързай, сине!… Драги господине,

пристигнал тук, да навестя длъжници,

от моя драг Лученцио узнах

за породилия се между него

и дъщеря ви случай на любов.

И като взех предвид доброто име,

с което вий се ползвате, и факта,

че момъкът обича дъщеря ви,

а тя пък него, аз реших да дам

съгласието си за таз женитба,

и ако тя и вам се вижда сгодна,

готов съм — след като доуточним

две-три подробности — да сметна вече

въпроса за напълно уреден.

Тъй ласкаво навред ви споменават,

че не желая с вас да съм дребнав.

БАПТИСТА

Синьоре, вярвайте, на мен се нрави

таз ваша деловита прямота.

Разбрах, Лученцио обича Бианка,

а пък и тя отвръща му с любов,

освен ако са лицемери двама,

каквито по земята други няма!

И затова, щом заявите тука,

че към сина си ще се отнесете

по бащински и ще обезпечите

жена му във достатъчен размер,

ще дам съгласието си веднага,

синът ви да получи дъщеря ми.

ТРАНИО

Благодаря, синьор! Къде тогава

да уговорим брачната спогодба

с подробните условия към нея?

БАПТИСТА

Не в нас, Лученцио. Стените тук

са с повече уши от всички други.

Дъртака Гремио слухти в съседство

и може всеки миг да ни прекъсне.

ТРАНИО

Тогава ви предлагам своя дом.

Баща ми е отседнал там и ние

ще уточним таз вечер всяко нещо

спокойно и добре. За дъщеря си

пратете тоз прислужник, а пък моят

нотариуса ще повика бързо.

Едно е лошо: че не съм подготвен

и хапването ще е доста скромно.

БАПТИСТА

Приемам. Камбио, кажи във къщи

на Бианка бързо да се облече!

И даже съобщи й, ако искаш,

че господин Винченцио дошъл е

и син му май ще стане неин мъж.

Лученцио отива към дъното.

БИОНДЕЛО

Ще моля боговете да са с него!

ТРАНИО

Ти тях ги остави, а сам побързай!

Биондело излиза.

Синьор Баптиста, следвайте ме, моля!

Ще бъде скромно, казах, но във Пиза

ще се отсрамим.

БАПТИСТА

Ида подир вас.

Транио, Странстващият учител и Баптиста излизат.

Лученцио иде напред. Биондело влиза отново.

БИОНДЕЛО

Камбио!

ЛУЧЕНЦИО

Какво има, Биондело?

БИОНДЕЛО

Видяхте ли как моят господар ви смигаше и ви се усмихваше?

ЛУЧЕНЦИО

Е, какво от това?

БИОНДЕЛО

Е, нищо. Но той ме остави да ви разтълкувам поуката на тези негови знаци и знамения.

ЛУЧЕНЦИО

Почвай, проповеднико!

БИОНДЕЛО

Слушайте тогава: Баптиста не е опасен, тъй като преговаря сега с фалшивия баща на лъжливия син.

ЛУЧЕНЦИО

Е, и?…

БИОНДЕЛО

Вие пък сте пратен да заведете дъщеря му за вечеря.

ЛУЧЕНЦИО

Е, после?

БИОНДЕЛО

Старият свещеник на черквицата „Свети Лука“ е на ваши услуги по всяко време.

ЛУЧЕНЦИО

Е, какво от това?

БИОНДЕЛО

Не зная какво. Но може би ще е добре, докато те се занимават с недействителния договор, вие да си извадите над Бианка едно действително свидетелство „Cum privilegio ad imprimendum solum“ 47 47 „Cum privilegio ad imprimendum solum“ (лат.) — всички права за печат строго запазени. , тоест „първи да легнете и да си я печатате само вие“. Към черквата! Значи: свещеника, клисаря и неколцина почтени граждани за свидетели! Но ако ваша милост не е завчас готов, кажете си тогава: „На добър час, любов!“