Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Добре. В такъв случай ще работим добре заедно. Донесъл съм сценарий. Това е една красива любовна история и мисля, че…

В този момент Тереза влезе в стаята. Тя бе с нова рокля, но изглеждаше зле в нея. Спря се, когато видя Жак Ремю.

— О, здравейте. Не знаех, че сте тук. Искам да кажа, че сте подранили.

Той погледна въпросително към Моника.

— Това е сестра ми — каза Моника — Тереза.

И двете видяха как се промени изражението на лицето му. Отначало изглеждаше шокиран, а после разочарован и отвратен.

— Вие сте певицата?

— Да.

Той се обърна към Моника:

— А вие сте…

Моника се усмихна невинно:

— Аз съм сестрата на Тереза.

Ремю се обърна да разгледа Тереза отново, след това поклати глава.

— Съжалявам — каза той на Тереза — Вие сте твърде… — Той се запъна, търсейки думата. — Вие сте твърде… млада. Извинете ме, но трябва да се връщам в Париж.

Двете видяха как той излиза от къщата. „Получи се — помисли тържествуващо Моника. — Получи се.“

Тереза повече не участва в радиопредаване. Луи Боне я молеше да се върне, но раната бе твърде дълбока.

„След като види сестра ми — мислеше си Тереза, — как би могъл някой да ме желае? Аз съм толкова грозна.“

До края на живота си нямаше да забрави изражението на Жак Ремю.

„Моя е грешката, че имах глупави мечти — каза си Тереза. — Бог е избрал този начин да ме накаже.“

След това Тереза пееше само в църквата и стана по-саможива от когато и да е било.

През следващите десет години красивата Моника отклони голям брой предложения за брак. Направиха й предложение синовете на кмета, банкерът, лекарят, търговците в селото. Измежду кандидатите й имаше младежи, току-що завършили училище, и улегнали преуспяващи мъже над четиридесет и петдесет години. Имаше богати и бедни, красиви и грозни, образовани и необразовани. И на всички Моника отговаряше с не.

— Какво търсиш? — питаше я баща й разстроен.

— Татко, всички тук са досадни. Ез е толкова скучно място. Принцът на мечтите ми е в Париж.

Така че баща й послушно я изпрати в Париж. Той изпрати и Тереза с нея с някаква надежда. Двете момичета отседнаха в един малък хотел до Булонския лес.

За двете Париж бе различен. Моника посещаваше благотворителни балове и пищни вечери, общуваше с млади мъже с титли. Тереза посещаваше Инвалидите и Лувъра. Моника ходеше на конни състезания в Лоншан, на празненства в Малмезон. Тереза ходеше в катедралата Нотр Дам, за да се моли и се разхождаше по сенчестите алеи покрай канала Сен Мартен. Моника ходеше в „Максим“ и „Мулен Руж“, докато Тереза крачеше по кейовете или се скиташе всред сергиите с книги и продавачите на цветя, завършвайки разходките си в базиликата Сен Дени. Тереза се наслаждаваше на Париж, но що се отнася до Моника, пътуването бе провал.

Когато се върнаха у дома, Моника каза:

— Не мога да намеря мъж, за когото бих искала да се омъжа.

— Не срещна никого, който да те заинтересува? — попита баща й.

— Не съвсем. Имаше един млад човек, който ме водеше на вечеря в „Максим“. Баща му притежава въглищни мини.

— Как изглеждаше? — попита в очакване майка й.

— О, беше богат, красив, възпитан и ме обожаваше.

— Направи ли ти предложение за брак?

— Всеки десет минути. Накрая просто отказах да го виждам повече.

— Но защо? — попита я майка й слисана.

— Защото той можеше да говори само за въглища: битумни въглища, каменни въглища, черни въглища, сиви въглища. Скучно, скучно, скучно.

На следващата година Моника реши, че иска да се върне отново в Париж.

— Ще си приготвя багажа — каза Тереза.

— Не. Този път ще отида сама.

И така, докато Моника беше в Париж, Тереза остана вкъщи. Ходеше на църква всяка сутрин и се молеше сестра й да намери красив принц. И един ден чудото се случи. Чудо, защото се случи с Тереза. Името му бе Раул Жирадо.

Той бе отишъл в църквата на Тереза една неделя и я чу да пее. Никога преди това не бе чувал нещо подобно.

„Трябва да се срещна с нея“ — зарече се той.

Рано сутринта в понеделник Тереза се отби в селския магазин, за да си купи плат за една рокля, която шиеше. Раул Жирадо работеше зад щанда.

Той погледна, когато Тереза влезе, и лицето му светна.

— Гласът!

Тя го погледна смутена.

— Моля?

— Чух ви да пеете в църквата. Вие сте великолепна.

Той бе красив и висок, с умни блестящи тъмни очи и хубави чувствени устни. Беше малко над тридесет, една-две години по-възрастен от Тереза.

Тя бе толкова впечатлена от вида му, че можеше само да заеква. Погледна го с туптящо сърце.