Сидни Шелдън - Пясъците на времето

Дали не я бе загубила в манастира през време на нападението? И наистина ли бе имало атака? Изглеждаше толкова нереално сега. Вече не беше сигурна кое е реално и кое въображаемо. Бебето, което бе видяла. Не бе ли то бебето на Моника? Или Бог я изпитваше? Всичко бе толкова объркано. Когато бе млада, всичко изглеждаше толкова просто. Когато бе млада…

Ез, Франция

1924

Когато Тереза де Фос бе само на осем години, щастието в живота й идваше най-вече от църквата. Тя бе за нея като свещен пламък, който я привличаше с топлината си. Тереза посещаваше Шапел де Пенитан Блан, молеше се в катедралата в Монако и Нотр Дам Бон Воайаж в Кан, но най-често посещаваше службите в църквата в Ез.

Тереза живееше в един замък в планината над средновековното село Ез, близо до Монте Карло, който гледаше към Лазурния бряг. Селото бе кацнало високо върху една скала и на Тереза й се струваше, че може да вижда целия свят. На върха имаше манастир, а надолу по склоновете на планината терасовидно бяха разположени къщи, които стигаха до средиземноморския бряг.

Моника, с една година по-малка от Тереза, бе хубавицата на семейството. Дори когато беше дете, можеше да се види, че тя ще се превърне в изключителна жена.

Имаше фини черти, искрящи сини очи и самоувереност, която подхождаше на външния й вид.

Тереза бе грозното патенце. Истината бе, че семейство Де Фос се срамуваха заради по-голямата си дъщеря. Ако грозотата на Тереза беше обичайна, те биха могли да я изпратят при пластичен хирург, за да й бъде скъсен носът, брадичката удължена или очите коригирани. Но проблемът бе, че всички черти на Тереза бяха малко накриво. Всичко изглеждаше не на място, сякаш бе комедиант, чието лице е гримирано, за да предизвиква смях.

Но ако Бог я бе измамил по отношение на външния й вид, той бе компенсирал това, като я бе дарил с ангелски глас. Това бе забелязано още първия път, когато тя пя в църковния хор. Енориашите слушаха с изумление чистите, ясни тонове, които излизаха от малкото дете. И докато Тереза растеше, гласът й ставаше все по-красив. Даваха й всички солови партии. Там тя чувстваше, че принадлежи. Но извън църквата Тереза бе необикновено срамежлива, чувствителна към външния си вид.

В училище Моника бе тази, която имаше много приятели. И момчетата, и момичетата се трупаха около нея. Те искаха да играят с нея, да бъдат видени с нея. Канеха я на всички партита. Тереза също беше канена, но винаги на второ място, като социално задължение, и тя болезнено осъзнаваше това.

„Виж, Рене. Не може да поканиш едно от децата на Де Фос без другото. Би било невъзпитано.“

Моника се срамуваше от това, че има грозна сестра. Чувстваше, че по някакъв начин това се отразява на нея.

Родителите им се държаха добре с по-голямата си дъщеря. Те изпълняваха старателно родителските си задължения, но бе очевидно, че Моника е тази, която обожават. Това, за което Тереза копнееше — любовта — липсваше.

Тя бе послушно дете, готова да помогне, добра ученичка, с интереси към музиката, историята и чуждите езици. Занимаваше се сериозно. Учителите й, слугите и хората от селото я съжаляваха. Един търговец бе казал веднъж, след като Тереза бе напуснала магазина му:

— Бог не е внимавал, когато я е правил.

Единственото място, където Тереза намираше любов, бе църквата. Свещеникът я обичаше и Исус я обичаше. Тя посещаваше литургията всяка сутрин и изпълняваше ритуала на кръстния път. Коленичейки в хладната сводеста църква, тя чувстваше присъствието на Бога. Когато пееше там, Тереза се изпълваше с чувство на надежда и очакване. Чувстваше, като че ли нещо чудесно предстои да й се случи. Това бе единственото нещо, което правеше живота й поносим.

Тереза никога не споделяше нещастието си с родителите си или сестра си, за да не ги натоварва и пазеше в себе си тайната за това, колко Бог я обича и колко тя обича Бог.

Тереза обожаваше сестра си. Те играеха заедно в имението около замъка и Тереза оставяше сестра си да печели в игрите, които играеха. Разхождаха се заедно, слизайки по стръмните каменни стъпала, изрязани в планината, надолу към селото, и се скитаха по тесните улички с магазини, за да гледат как художниците продават изделията си.

С течение на времето предвижданията на селяните по отношение на момичетата се сбъдваха. Моника ставаше все по-хубава и момчетата се тълпяха около нея, докато Тереза имаше малко приятели и прекарваше вкъщи, четейки, шиейки или пазарувайки в селото.