Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Прощавайте, padrone 15 15 Стопанин, господар. — Б.пр. — извини се шефът на полицията, — но това е една глупава формалност, която комисарят ме задължава да изпълня. Хиляди извинения, но бихте ли ме придружили до полицейското управление. Ще се постарая да бъдете вкъщи навреме, за да се радвате не рождения ден на дъщеря си.

— Няма проблеми — каза Кармине великодушно. — Човек трябва да си изпълнява задълженията. — Той се ухили. — Новият комисар, който бе назначен от президента, е, по американския израз, eager beaver 16 16 Натегач. — Б.пр. , нали?

— Страхувам се, че да — въздъхна шефът на полицията. — Но не се притеснявайте. Ние двамата сме виждали тези досадници да идват и да си отиват много бързо, нали, padrone?

Те се засмяха и тръгнаха към полицейското управление.

Анжело Кармине не се прибра вкъщи за празненството този ден, нито през следващия. Всъщност той никога повече не видя своите къщи. Държавата отправи към него дълъг обвинителен акт, който включваше убийство, търговия с наркотици, проституция, палеж и много други престъпления. Беше му отказано пускане под гаранция. Бе пусната полицейска мрежа, която помете престъпната организация на Кармине.

Той бе разчитал на силните си връзки в Сицилия, за да бъдат отхвърлени обвиненията към него, но вместо това бе закаран посред нощ в Рим и бе затворен в Регина Цели, прословутия затвор на небесната царица. Поставиха го в малка килия с решетки, в която имаше радиатор, сламеник и тоалетна с клекало. Беше безобразие! Безкрайно унизително!

В началото Кармине мислеше, че неговият адвокат Томазо Конторно ще го освободи незабавно.

Когато Конторно дойде в стаята за свиждане в затвора, Кармине се развика:

— Закрили са публичните ми домове и операциите с наркотици. Знаят всичко за сделките ми по пране на пари. Някой е проговорил. Открий кой е и ми донеси езика му.

— Не се безпокой, padrone — увери го Конторно. — Ще го открием.

Оптимизмът му се оказа необоснован. За да запази свидетелите си, държавата твърдо отказваше да разкрие имената им до началото на процеса.

Два дни преди процеса Анжело Кармине и другите членове на мафията бяха прехвърлени в затвора Ребибиа — затвор с най-строг режим на дванадесет мили от Рим. Една близка съдебна зала бе укрепена като бункер. Сто и шестдесет обвиняеми, членове на мафията, с белезници и вериги, бяха докарани през един подземен тунел и поставени в тридесет стоманени клетки, защитени с бронирано стъкло. Въоръжени пазачи заобикаляха вътре и отвън съдебната зала, а посетителите бяха претърсвани, преди да влязат.

Когато Анжело Кармине бе въведен в съдебната зала, сърцето му подскочи от радост, защото съдията на съдийската скамейка бе Джовани Бускета, човек, който бе на негова ведомост през последните петнадесет години и негов чест гост. Кармине знаеше най-после, че ще бъде въздадена справедливост.

Процесът започна. Анжело Кармине разчиташе на omerta, сицилианския закон за мълчание, за да се запази. Но за негова огромна изненада главният свидетел на държавата се оказа не някой друг, а Бенито Патас, телохранителят. Патас бе прекарал с фамилията Кармине толкова дълго и му се оказваше такова доверие, че му се позволяваше да присъства в стаята за срещите, където се разискваха поверителни работи. И тъй като техният бизнес се състоеше от всички възможни дейности, преследвани от закона, Патас бе в течение на много информация. Когато полицията го бе хванала, минути, след като хладнокръвно бе убил и обезобразил новия приятел на своята любовница, го заплашиха с доживотна присъда. Тогава Патас се съгласи с нежелание да помогне на полицията да проведе следствието срещу Кармине в замяна на по-лека присъда. Сега, за ужас на Анжело Кармине, той разкриваше най-интимните тайни от владението на Кармине.

Лучия също бе в съдебната зала, слушайки всеки ден как мъжът, който по-рано й бе любовник, унищожава баща й и братята й.

Показанията на Бенито отприщиха бентовете. Щом започна разследването на комисаря, десетки жертви идваха да разкажат за това, което Анжело Кармине и неговите момчета им бяха сторили. Мафията се бе разпореждала с техния бизнес, изнудвала, принуждавала ги да проституират, убила или осакатила любимите им, продавала наркотици на децата им. Списъкът на ужасите бе безкраен.

Дори по-съкрушителни бяха показанията на разкаялите се членове на мафията, които решиха да говорят.

На Лучия бе разрешено да посети баща си в затвора. Той я посрещна бодро. Държеше я в ръцете си и шепнеше: