Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Паоло. Лучия Кармине е на телефона. Баща ми има нещо да разисква с тебе и пита дали би могъл да дойдеш днес след обяд в павилиона на басейна ни.

Паоло бе изненадан и поласкан. Той изпитваше страхопочитание към Анжело Кармине, но не знаеше дали могъщият мафиот въобще знае за съществуването му.

— С удоволствие — каза Паоло. — По кое време би искал да дойда?

— Три часа.

Времето на следобедната почивка, когато светът е заспал. Павилионът бе изолиран в отдалечения край на голямото им имение и баща й не беше в града. Нямаше никой да ги обезпокои.

Паоло пристигна точно в определеното време. Вратата, водеща към градината, беше отворена и той се отправи към павилиона. Спря пред заключената врата и почука.

— Сеньор Кармине? Моля…

Отговор не последва. Паоло погледна часовника си. Предпазливо отвори вратата и влезе. Стаята беше тъмна.

— Синьор Кармине?

Някой се приближи към него.

— Паоло…

Той позна гласа на Лучия.

— Лучия, търся баща ти. Тук ли е той?

Тя се приближи още към него, достатъчно, за да види Паоло, че е напълно гола.

— Боже мой! — възкликна той. — Какво…?

— Искам да правиш любов с мене.

— Ти си луда! Ти си дете. Отивам си. — Той се отправи към вратата.

— Върви. Ще кажа на баща си, че си ме изнасилил.

— Не, не би го направила.

— Излез и ще разбереш.

Той се спря. Ако Лучия изпълнеше заканата си, за Паоло нямаше и най-малкото съмнение каква щеше да бъде съдбата му. Кастрирането щеше да бъде само началото.

Той с върна при Лучия, за да я разубеди.

— Лучия, скъпа…

— Харесва ми, когато ме наричаш „скъпа“.

— Не, чуй ме, Лучия. Това е много сериозно. Баща ти ще ме убие, ако му кажеш, че съм те изнасилил.

— Зная.

— Баща ми ще бъде опозорен. Цялото му семейство ще бъде опозорено.

— Зная.

Беше безнадеждно.

— Какво искаш от мен?

— Искам да го направиш с мен.

— Не, невъзможно е. Ако баща ти разбере, ще ме убие.

— И ако излезе оттук, ще те убие. Нямаш голям избор, нали?

Той я гледаше в паника.

— Защо аз, Лучия?

— Защото съм влюбена в теб, Паоло! — Тя хвана ръцете му и ги притисна нежно между краката си. — Аз съм жена. Накарай ме да се почувствам такава.

На бледата светлина Паоло можеше да види хълмчетата на нейните гърди, твърдите й зърна и меките тъмни косми между краката й.

„Исусе — помисли Паоло. — Какво може един мъж да стори?“

Тя го заведе до една кушетка, помагайки му да си свали панталоните и шортите. Коленичи и постави втвърдената му мъжественост в устата си и нежно я засмука. Паоло си помисли:

„Тя го е правила и преди.“

И когато той бе вече върху й, потъвайки дълбоко в нея, обхванат от ръцете й, с бедра притискани страстно от нейните, Паоло си помисли:

„Боже мой, тя е чудесна.“

Лучия се чувстваше в небесата. Сякаш бе родена за това. Инстинктивно знаеше какво точно трябва да направи, за да достави удоволствие на него и на себе си. Цялото й тяло гореше. Почувства, че постепенно стига до кулминация и накрая, когато това стана, тя извика силно в екстаз. Двамата останаха да лежат изтощени, дишайки тежко.

Накрая Лучия проговори:

— Утре по същото време.

Когато Лучия бе на шестнадесет години, Анжело Кармине реши, че е време дъщеря му да види нещо от света. С възрастната леля Роза, като придружителка, Лучия прекара училищната си ваканция в Капри и Иския, Венеция и Рим, и още доста други места.

— Трябва да бъдеш културна, не селянка като баща си. Пътуването ще оформи образованието ти. В Капри леля Роза ще те заведе да видиш Картузианския манастир Свети Яков, вилата в Сан Микеле и Палацо а Маре…

— Да, татко.

— Във Венеция са базиликата Свети Марко, Дворецът на дожите, църквата Сан Джорджо и музеят на Академията.

— Да, татко.

— Рим е съкровищницата на света. Там трябва да посетиш Ватикана, базиликата Санта Мария Мажоре и галерията Боргезе, разбира се.

— Разбира се.

— А Милано! Трябва да отидеш в Консерваторията за концертни рецитали. Ще уредя билети за Ла Скала за теб и леля Роза. Във Флоренция ще видиш Общинския музей на изкуствата, музея Уфици, а има още много църкви и музей.

— Да, татко.

С много внимателно планиране Лучия успя да не види нито едно от тези места. Леля Роза настоя да почиват всеки следобед и да се прибират рано всяка вечер.

— И ти трябва да си почиваш, дете.

— Разбира се, лельо Роза.

И така, докато леля Роза спеше, Лучия танцуваше в Куизисана в Капри, яздеше на въртележка, теглена от украсен с пера и шапка кон, в Марина Пикола се присъедини към група момчета — колежани, ходеше на пикници в Бани ди Тиберио, отиде до Анакапри с въжена железница, където се присъедини към група френски студенти, с които пиха на Пиаца Умберто.