Сидни Шелдън - Пясъците на времето

През зимата животът на Грасиела представляваше унил пейзаж, монотонен и мрачен. Лас Навас дел Маркес бе разположен в долина, заобиколена от планини, и поради това зимите траеха по шест месеца. Летата се понасяха по-лесно, защото тогава туристите пристигаха и изпълваха селото със смях и танци и улиците оживяваха. Туристите се събираха на Плаза дел Мануел Делгадо Боредо. На изградената от камъни естрада те слушаха оркестъра и гледаха местния танц sardana 13 13 Каталонски народен танц. — Б.пр. — традиционен народен танц, датиращ от векове. Танцьорите — боси, със сплетени ръце, се движеха грациозно в живописен кръг. Грасиела наблюдаваше как посетителите пият аперитив в кафенетата на тротоарите или пазаруват на pescaderia — рибния пазар или в аптеките. В един часа следобед винарницата бе винаги пълна с туристи, които пиеха chteo и ядяха taras — морски продукти, маслини и пържени картофи.

Най-вълнуващото нещо за Грасиела бе да наблюдава paseo 14 14 Разходка, шествие. — Б.пр. всяка вечер. Момчета и момичета вървяха нагоре-надолу по Плаза Майор, разделени на групи, като момчетата гледаха момичетата, докато родители, дядовци и баби и приятели ги наблюдаваха от кафенетата на тротоара. Това бе традиционен ритуал за запознаване, спазван от векове. Грасиела мечтаеше да се присъедини към него, но майка й бе забранила.

— Искаш да станеш проститутка? — крещеше тя на Грасиела. — Стой настрана от момчетата. Те искат само едно нещо от теб. Знам от опит — прибави тя с горчивина.

Ако дните бяха поносими, то нощите представляваха агония. През тънката завеса, която разделяше леглата им, Грасиела чуваше звуците от страстни стенания, гърчове и тежко дишане и винаги неприлични думи.

„По-бързо… по-силно!“

„Cogeme!“

„Mamame el verga!“

„Metelo en el culo!“

Преди да стане на десет години, Грасиела бе вече чувала всяка мръсна дума в испанския речник. Те бяха произнасяни с шепот, викове, трепет или стенания. Звуците на страстта отблъскваха Грасиела и в същото време събуждаха странни копнежи в нея.

Когато Грасиела беше на четиринадесет години, у тях дойде мавърът. Той бе най-едрият мъж, когото бе виждала. Имаше огромни рамене, едър гръден кош и грамадни ръце. Мавърът беше пристигнал през нощта, докато тя спеше. На сутринта Грасиела го видя за първи път, след като той дръпна завесата и мина покрай леглото й чисто гол, за да излезе в бараката на двора. Тя го погледна и почти възкликна на глас. Той бе огромен във всички части на тялото си.

„Това ще убие майка ми“ — помисли Грасиела.

Мавърът я гледаше втренчено.

— Добре, добре. Кого виждаме тук?

Долорес Пинеро стана бързо от леглото си и застана до него.

— Дъщеря ми — каза тя сухо.

Вълна от смущение заля Грасиела, когато видя голото тяло на майка си до неговото.

Мавърът се усмихна, като показа красивите си бели равни зъби.

— Как се казваш, хубавице?

Грасиела бе твърде засрамена от голотата му, за да говори.

— Името й е Грасиела. Умствено изостанала е — каза майка й.

— Красива е. Обзалагам се, че си изглеждала като нея, когато си била млада.

— Аз все още съм млада — отговори сърдито Долорес и се обърна към дъщеря си. — Обличай се. Ще закъснееш за училище.

— Да, мамо.

Мавърът стоеше, като я разглеждаше. По-възрастната жена го хвана за ръка и каза ласкателно:

— Върни се в леглото, любими. Не сме свършили още.

— По-късно — каза мавърът, като все още гледаше Грасиела.

Мавърът остана при тях. Всеки ден, когато се връщаше от училище, Грасиела се молеше той да си отиде. Поради неразбираеми за нея причини той я ужасяваше. Бе винаги учтив към нея и никога не й правеше намеци. И все пак самата мисъл за него я караше да потреперва с цялото си тяло.

Отношението му към майка й бе съвсем друго. Мавърът стоеше в малката къща почти през целия ден и постоянно пиеше. Той вземаше всичко, което Долорес припечелваше. Понякога нощем в разгара на любенето се чуваше как той бие майка й. На сутринта Долорес се появяваше със синини под очите или цепната устна.

— Мамо, защо го търпиш? — попита Грасиела.

— Ти не би разбрала — отговори майка й враждебно. — Той е истински мъж, не джудже като другите. Знае как да задоволи една жена. — Тя прекара кокетно ръка през косата си. — Освен това той е лудо влюбен в мен.

Грасиела не вярваше. Знаеше, че мавърът използва майка й, но не смееше да протестира отново. Твърде много се страхуваше от нрава на майка си, защото, когато Долорес Пинеро бе наистина сърдита, някаква лудост я обладаваше. Веднъж бе подгонила Грасиела с кухненски нож, защото момичето бе посмяло да направи чаша чай на един от „чичовците“.