Сидни Шелдън - Пясъците на времето

Здесь есть возможность читать онлайн «Сидни Шелдън - Пясъците на времето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пясъците на времето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пясъците на времето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Четири жени, преследвани безмилостно, бягат от тишината и закрилата на манастир в Испания: Лучия — оцеляла от кървавите разпри на сицилианските кланове, Грасиела — красавица, обладана от спомена за някогашен грях, Меган — сираче, което търси закрила в ръцете на непокорен бунтовник и Тереза — дълбоко вярваща, преследвана от образа на миналото. Носени на крилата на надеждата, загърбили невинността, те се впускат в един чужд и зашеметяващ свят — всяка със своята съдба.

Пясъците на времето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пясъците на времето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Но той е подал апелация за присъдата си. Нали съдийски състав ще решава…?

— Те са я отхвърлили. Информираха ме за това преди петнадесет минути. Апелацията на Миро е отхвърлена. Екзекуцията ще се проведе. Сега, моля да ме извините…

Той се изправи и другите го последваха. Меган огледа студените им лица и потрепера.

— Нека Бог се смили над всички вас — каза тя.

Те гледаха безмълвно как тя избяга от стаята.

Десет минути преди дванадесет вратата на килията на Хайме Миро се отвори. Началникът Гомес де ла Фуенте, придружен от двамата си помощници Молинас и Аранго и доктор Мигуел Анунсион влязоха в килията. В коридора пазеха четирима въоръжени пазачи. Началникът каза:

— Време е.

Хайме се изправи. Беше окован във вериги.

— Надявах се, че ще закъснеете.

Той излъчваше достойнство, което началникът Де ла Фуенте не можеше да не уважава.

„В друго време, при други обстоятелства бихме могли да бъдем приятели“ — помисли той.

Хайме излезе в пустия коридор. Движенията му бяха тромави поради веригите. Бе обграден от пазачите Молинас и Аранго.

— Гаротата? — попита Хайме.

Началникът кимна.

— Гаротата.

Мъчително, болезнено, нечовешко. Началникът си помисли, че е добре, че екзекуцията ще се изпълни в стая, далеч от погледите на публиката и пресата.

Движейки се по коридора, чуваха виковете на тълпата от улицата:

„Хайме… Хайме… Хайме…“. Виковете идваха от хиляди гърла и се усилваха.

— Викат за вас — каза Педро Аранго.

— Не. Те викат за себе си. Викат за свободата си. Утре ще имат друго име. Аз може да умра… но винаги ще има друго име.

Преминаха през две армирани врати и в края на коридора стигнаха до малка стая със зелена желязна врата. Зад ъгъла се появи облечен в черно расо свещеник.

— Благодаря на Бога, че пристигнах навреме. Дошъл съм да дам на осъдения последно причастие.

Когато се отправи към Миро, двама пазачи го спряха.

— Съжаляваме, отче — каза Де ла Фуенте. — Никой не бива да се приближава до него.

— Но аз съм…

— Ако искате да му дадете последно причастие, ще трябва да го направите през затворени врати. Отстранете се от пътя, моля.

Един пазач отвори зелената врата. Вътре стоеше огромен мъж с полумаска, изправен до стол със здрави ремъци, който бе завинтен за пода. В ръцете си държеше гаротата.

Началникът кимна към Молинас, Аранго и лекаря и четиримата влязоха вътре след Хайме. Пазачите останаха отвън. Зелената врата бе заключена и залостена.

Вътре в стаята Молинас и Аранго поведоха Хайме към стола. Свалиха оковите му и го пристегнаха с масивните ремъци за стола, докато доктор Анунсион и Де ла Фуенте наблюдаваха. През дебелата затворена врата едва достигаше гласът на свещеника, който се молеше.

Де ла Фуенте погледна към Хайме и сви рамене.

— Няма значение. Бог ще разбере какво казва той.

Гигантът с гаротата в ръка застана зад Хайме. Гомес де ла Фуенте попита:

— Искате ли лицето ви да бъде покрито?

— Не.

Началникът погледна към гиганта и кимна. Гигантът вдигна гаротата с ръка и посегна напред.

Пазачите пред вратата чуваха виковете на тълпата от улицата.

— Знаеш ли какво? — промърмори един от пазачите. — Иска ми се да съм отвън при тях.

След пет минути зелената врата се отвори. Доктор Анунсион каза:

— Донесете чувала за тялото.

Съгласно указанията тялото на Хайме Миро бе измъкнато през задната врата на затвора. Чувалът бе хвърлен в един закрит камион без отличителни знаци. Но в момента, в който камионът излезе от затвора, тълпата на улицата пристъпи напред, сякаш беше привлечена от някакъв мистичен магнит.

— Хайме… Хайме…

Но виковете сега бяха по-слаби. Мъже и жени плачеха, а децата ги гледаха с учудване, не разбирайки какво става. Камионът се промъкна през тълпата и накрая излезе на магистралата.

— Исусе — каза шофьорът. — Това беше духът. Човекът трябва да е имал някаква сила.

— Да. И хиляди хора го знаеха също.

В два часа същия следобед началникът Гомес де ла Фуенте и двамата му помощници Хуанито Молинас и Педро Аранго се явиха в кабинета на премиер-министъра Мартинес.

— Искам да ви поздравя — каза премиерът. — Екзекуцията премина безупречно.

Началникът каза:

— Господин премиер-министър, не сме дошли, за да приемем вашите поздравления. Дошли сме, за да подадем оставките си.

Мартинес ги погледна втрещен.

— Аз… не разбирам. Какво…?

— Това е въпрос на хуманност, ваше превъзходителство. Гледахме как един човек умира. Може би той заслужаваше да умре. Но не по този начин. Това е… варварско. Не искам да имам нищо общо с това или нещо подобно. Колегите ми мислят по същия начин.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пясъците на времето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пясъците на времето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Сидни Шелдън - Лекарки
Сидни Шелдън
Сидни Шелдън - Насън и наяве
Сидни Шелдън
Сидни Шелдън - Кръвна връзка
Сидни Шелдън
libcat.ru: книга без обложки
Сидни Шелдън
libcat.ru: книга без обложки
Сидни Шелдън
libcat.ru: книга без обложки
Сидни Шелдън
Сидни Шелдън - Отвъд полунощ
Сидни Шелдън
Сидни Шелдън - Ангел на мрака
Сидни Шелдън
Отзывы о книге «Пясъците на времето»

Обсуждение, отзывы о книге «Пясъците на времето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x