Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Мистър Роузън? Колко ми е приятно. Не сме се срещали никога, но имам чувството, че ще станем много добри приятели. Много хора съдят Скот Индъстриз просто като рутинна практика и аз търся някого, който да поеме всичките ни юридически въпроси. Сещам се непрекъснато за вашето име. Естествено, готова съм да ви платя голям хонорар за…

— Мис Скот…?

— Да.

— Не възразявам малко да ме избудалкат, но вие прекалявате.

— Не разбирам.

— Е, тогава нека ви кажа на ясен език. Оставете глупостите. Два часа през нощта е. Не се ангажират хора в два през нощта.

— Мистър Роузън…

— Майк. Ще бъдем добри приятели, нали? Но приятелите трябва да си вярват. Лари ми каза, че искате да отида в Испания, за да се опитам да спася някакъв баски терорист, който е в ръцете на полицията.

Тя се канеше да каже: „Той не е терорист…“, но се спря.

— Да.

— Какъв е проблемът ви? Да не би да съди Скот Индъстриз, защото пистолетът му е направил засечка?

— Той…

— Съжалявам, приятел. Не мога да ви помогна. Графикът ми е толкова ангажиран, че съм се отказал да ходя в банката от шест месеца. Мога да препоръчам няколко адвокати…

„Не — помисли Меган. — Хайме Миро се нуждае от теб.“

И изведнъж бе обзета от чувство за безнадеждност. Испания бе друг свят, друго време. Когато се обади, гласът й прозвуча уморено.

— Няма значение — каза тя. — Това е един много личен въпрос. Съжалявам, че бях толкова напориста.

— Хей! Това е, което трябва да вършат директорите. Много личен въпрос е друго, Меган. Да ви кажа право, умирам да чуя какъв интерес може да има шефът на Скот Индъстриз към спасяването на испански терорист. Свободна ли сте утре на обяд?

Тя нямаше намерение да позволи нещо да й попречи.

— Абсолютно.

— Льо Сирк в един часа?

Меган почувства, че духът й се повдига.

— Отлично.

— Направете вие резервацията. Но трябва да ви предупредя за нещо.

— Да?

— Имам много шумна жена.

Срещнаха се в Льо Сирк и когато Сирио ги отведе до масата им, Майк Роузън каза:

— Изглеждате по-добре, отколкото на снимките. Обзалагам се, че всички ви го казват.

Беше много нисък и облечен небрежно. Но по отношение на ума му нямаше нищо подобно. Очите му излъчваха силна интелигентност.

— Събудихте любопитството ми — каза Майк Роузън. — В какво се състои вашият интерес към Хайме Миро?

Имаше толкова много да се каже. Твърде много. Меган каза само:

— Той ми е приятел. Не искам да умре.

Роузън се надвеси напред.

— Тази сутрин прегледах вестникарската информация за него. Ако правителството на Хуан Карлос екзекутира Миро само веднъж, това ще бъде успех за Миро. Достатъчно е само да се прочетат обвиненията срещу вашия приятел. — Той видя изражението на лицето на Меган. — Съжалявам, но трябва да бъда честен. Миро е поработил много. Ограбва банки, взривява коли, убива хора…

— Той не е убиец. Той е патриот. Бори се за правата си.

— Добре, добре. Той е герой и за мене. Какво искате да направя?

— Да го спасите.

— Меган, ние сме такива добри приятели, че ще ви абсолютната истина. Самият Хуан Карлос не би могъл да го спаси. Търсите чудо, което да…

— Вярвам в чудеса. Ще ми помогнете ли?

Той я изгледа за момент.

— По дяволите… За какво са приятелите? Опитахте ли пастета? Чух, че го правят великолепно.

Факсът от Мадрид гласеше:

„Говорих с няколко от най-добрите европейски адвокати. Отказват да представят Миро. Опитах се да се ангажирам аз. Съдът ме отхвърли. Бих искал да ви намеря чудото, приятел, но Исус още не се е задействал. На път съм за дома. Дължите ми един обед.

Процесът бе насрочен за седемнадесети септември.

— Отменете срещите ми — каза Меган на помощника си. — Трябва да се погрижа за някои работи в Мадрид.

— Колко време ще отсъствате?

— Не зная.

Летейки над Атлантика, в самолета Меган планираше своята стратегия.

„Трябва да има изход — мислеше тя. — Притежавам пари и власт. Ключът е премиер-министърът. Трябва да се свържа с него, преди да е започнал процесът. След това ще бъде твърде късно.“

Двадесет и четири часа след като пристигна в Мадрид, Меган имаше среща с премиер-министъра Леополдо Мартинес. Той я покани на обяд в двореца Монклоа.

— Благодаря ви, че ме приехте толкова бързо — каза Меган. — Зная колко сте зает.

Той възрази:

— Скъпа мис Скот, когато шефът на една организация като Скот Индъстриз идва в страната ми, за да ме види, това за мен е чест. Моля ви, кажете ми с какво мога да ви бъда полезен.