Сидни Шелдън - Пясъците на времето

Здесь есть возможность читать онлайн «Сидни Шелдън - Пясъците на времето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пясъците на времето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пясъците на времето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Четири жени, преследвани безмилостно, бягат от тишината и закрилата на манастир в Испания: Лучия — оцеляла от кървавите разпри на сицилианските кланове, Грасиела — красавица, обладана от спомена за някогашен грях, Меган — сираче, което търси закрила в ръцете на непокорен бунтовник и Тереза — дълбоко вярваща, преследвана от образа на миналото. Носени на крилата на надеждата, загърбили невинността, те се впускат в един чужд и зашеметяващ свят — всяка със своята съдба.

Пясъците на времето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пясъците на времето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Премиер-министърът стана.

— Отлично — въздъхна той. — Все пак мисля, че едно обесване на площада би било по-подходящо.

— Да, Ваше Превъзходителство. Но в такъв случай не бих могъл да поема отговорността да овладея тълпата отвън.

— Смятам, че сте прав. Няма смисъл да се предизвикват повече вълнения, отколкото е необходимо. Гаротата е по-болезнена и бавна. Ако има някой, който заслужава гаротата, това е Хайме Миро.

Де ла Фуенте каза:

— Извинете ме, Ваше Превъзходителство, но както разбирам, комисия от съдии провежда съвещание, за да разгледа последната апелация от адвокатите на Миро. Ако тя бъде уважена, какво да…?

Премиер-министърът го прекъсна:

— Няма да бъде. Екзекуцията ще се изпълни както е предвидено.

Заседанието приключи.

В седем и половина сутринта пред вратите на затвора пристигна камион за хляб.

— Снабдяване.

Един от пазачите на входа погледна шофьора.

— Нов си, нали?

— Да.

— Къде е Хулио?

— Днес е болен, на легло.

— Защо не отидеш при него, приятелю?

— Какво?

— Никакво снабдяване тази сутрин, Върни се след обяд.

— Но всяка сутрин…

— Нищо не може да влезе и само едно нещо ще излезе. Сега дай назад, обръщай и изчезвай оттук, докато нашите не са се ядосали.

Шофьорът погледна към въоръжените войници наоколо.

— Разбира се. Добре.

Обърна камиона и изчезна по улицата. Произшествието бе докладвано на началника. Когато провериха, се оказа, че редовният снабдител е в болницата, ударен от неизвестен шофьор.

В осем сутринта в една кола от другата страна на улицата експлоадира бомба, ранявайки няколко души. При обикновени обстоятелства войниците биха напуснали местата си, за да разследват и да помогнат на ранените. Но те имаха строги указания. Останаха на местата си и Гуариа Сивил бе повикана да се заеме със случая.

Инцидентът беше докладван на Де ла Фуенте.

— Почват да действат отчаяно — каза той. — Бъдете готови за всичко.

В девет и петнадесет сутринта над затвора се появи хеликоптер. От двете му страни бяха изписани думите „Ла Пренса“ — известен всекидневник.

Две противосамолетни оръдия бяха поставени на покрива на затвора. Лейтенантът размаха флаг, предупреждавайки хеликоптера да се отстрани. Той продължи да кръжи. Офицерът се обади по радиостанцията:

— Над нас има хеликоптер.

— Някакви отличителни знаци?

— Пише „Ла Пренса“, но буквите изглеждат прясно боядисани.

— Дайте предупредителен изстрел, ако не се отстрани, свалете го.

Лейтенантът кимна към войника:

— Дай близък изстрел.

Снарядът мина на пет метра от хеликоптера. Видяха уплашеното лице на пилота. Заредиха отново. Хеликоптерът се издигна и изчезна в небето на Мадрид.

„Какво е следващото, по дяволите?“ — запита се лейтенантът.

В единадесет преди обяд Меган Скот се появи в приемната на затвора. Изглеждаше изтощена и бледа.

— Искам да видя началника Де ла Фуенте.

— Имате ли уговорена среща?

— Не, но…

— Съжалявам. Началникът не приема никого тази сутрин. Ако телефонирате след обяд.

— Кажете му, че го търси Меган Скот.

Той я погледна по-внимателно.

„Значи това е богатата американка, която се опитва да освободи Хайме Миро. Не бих възразил да прекарам няколко нощи с нея.“

— Ще съобщя на началника, че сте тук.

След пет минути Меган седеше в кабинета на началника на затвора Де ла Фуенте. С него бяха пет-шест души от персонала.

— С какво мога да ви услужа, мис Скот?

— Бих искала да видя Хайме Миро.

Началникът въздъхна.

— Страхувам се, че не е възможно.

— Но аз съм…

— Мис Скот… всички сме наясно коя сте. Ако можехме да ви услужим, уверявам ви, че бих бил повече от щастлив да го сторя — каза той с усмивка. — Ние испанците сме наистина състрадателни хора. Сантиментални сме също и от време на време сме склонни да си затваряме очите за някои правила и изисквания. — Усмивката му изчезна. — Но не днес, мис Скот. Не. Днес е много особен ден. Необходими ни бяха години, за да хванем човека, когото искате да видите. Така че това е ден на правила и изисквания. Следващият, който ще види Хайме Миро е Бог… ако има такъв.

Меган го гледаше съсипана.

— Бих ли… бих ли могла само да го погледна за миг?

Един от персонала, трогнат от отчаянието, изписано на лицето на Меган, се готвеше да се намеси, но се спря.

— Съжалявам — каза Де ла Фуенте. — Не.

— Мога ли да му изпратя бележка? — каза тя със задавен глас.

— Бихте изпратили бележка на мъртвец. — Той погледна часовника си. — Остава му да живее по-малко от час.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пясъците на времето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пясъците на времето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Сидни Шелдън - Лекарки
Сидни Шелдън
Сидни Шелдън - Насън и наяве
Сидни Шелдън
Сидни Шелдън - Кръвна връзка
Сидни Шелдън
libcat.ru: книга без обложки
Сидни Шелдън
libcat.ru: книга без обложки
Сидни Шелдън
libcat.ru: книга без обложки
Сидни Шелдън
Сидни Шелдън - Отвъд полунощ
Сидни Шелдън
Сидни Шелдън - Ангел на мрака
Сидни Шелдън
Отзывы о книге «Пясъците на времето»

Обсуждение, отзывы о книге «Пясъците на времето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x